Защо Путин дойде в Берлин? | Новини и анализи от Европа | DW | 20.10.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Защо Путин дойде в Берлин?

Макар че не доведе до конкретни резултати, срещата в Берлин за Украйна е крачка в правилната посока. Доказва го дори само фактът, че Путин беше принуден да преглътне доста неприятни реплики. Коментар от Кристиан Трипе.

Рядко срещи на високо равнище са тъй претоварени с очаквания - и рядко тези очаквания се оказват толкова преувеличени. Пробив към мир в Украйна? И четиримата – Меркел, Оланд, Путин и Порошенко – клатят глава. Резултатите от срещата могат в най-добрия случай да бъдат определени като „безжалостно контрастна моментна снимка”, обясняват в Берлин. Срещата вчера е била просто за сверяване на часовниците между четирите страни, добави говорител на Кремъл.

Като стана дума за часовници: да, различията между Москва и Киев са свързани с времето. Няма разбирателство за поредността на действията и за това кога е най-подходящият момент за едно или друго. Споразумението от Минск, подписано през февруари 2015 година с германско и френско посредничество,  задава рамката за прекратяването на конфликта в Донбас. В него страните се ангажират с политически, юридически и военни обещания, групирани в 13 точки. Човек няма нужда да е суеверен, за да подходи със съмнение към документа. Защото споразумението от Минск не съдържа пътна карта и не фиксира поредността на предвидените мерки.

Всеки дърпа чергата към себе си

Редакцията препоръчва

Ето как Киев и Москва получиха възможността да се окопаят – всеки зад собствените си приоритети. Украинците искат първо да решат въпросите на сигурността и едва тогава да се захванат с политиката. Руснаците пък искат точно обратното: Киев първо да изпълни политическите си ангажименти, едва след това да се говори по военните въпроси. В Киев обаче смятат всяка политическа отстъпка пред Москва за „предателство” и „капитулация”. От своя страна руското правителство изобщо не си поплюва с реториката и категорично застава на страната на сепаратистите, а в резултат от това всяка негова отстъпка ще изглежда пред домашната му публика също като „предателство”. По-задънена улица от тази едва ли можем да си представим.

Германската дипломация по ръба на бръснача

В желанието си все пак да раздвижи парализираните преговори, германската дипломация направо даде всичко от себе си през последните седмици. Тя пое огромни рискове и на моменти се движеше по ръба на бръснача. През септември, например, германският външен министър посети Киев. Там Щайнмайер каза, че е получили уверението на руския си колега Лавров, че Кремъл ще използва влиянието си върху сепаратистите в Източна Украйна, за да бъде сключено примирие.

Но руската мантра открай време гласи: По принцип ние нямаме нищо общо с конфликта. Кремъл през цялото време настоява, че правителството в Киев трябва да се разбере със сепаратистите, за да бъде прекратена „гражданската война”. Тъй че само ден след изявлението на Щайнмайер Москва го опроверга: Лавров изобщо не бил казал такова нещо, той изобщо не бил в състояние да дава подобни обещания. И все пак: първата крачка към прекратяване на огъня – колкото и нестабилно да е то – отваря пътя към споразумение за изтегляне на войските.

Крачка напред?

Trippe Christian F. Kommentarbild App

Кристиан Трипе

Тъкмо натам се насочиха усилията по време на срещата в Берлин в сряда вечерта: да се раздалечат войските, да се работи по конкретната „пътна карта”, тоест – да възникне някакъв график за осъществяването на споразумението от Минск. В тези усилия германската канцлерка и френският президент участват като посредници, украинският президент като лидер на страна в конфликта, а руският президент – като фактор, който все пак, някакси, може да повлияе на сепаратистите.

В Берлин Путин беше принуден да изслуша някои не особено приятни реплики – за своята роля в Донбас и за руската военна операция в Сирия. Подкрепяйки диктатора Асад, руските ВВС бомбардират цивилното население в Алепо. Френският президент го определя като военно престъпление, а германската канцлерка отново отвори дума за санкции срещу Русия заради тази операция.

Независимо от всичко това Путин дойде в Берлин. Дали защото е готов на отстъпки? Или пък защото разбира, че го е прекалил – и в Източна Украйна, и в Близкия изток? А може би той просто се опитва да създаде силово поле между двете си войни – интервенцията в Сирия и битката за трайно влияние в Украйна – от което в крайна сметка да спечели?

Ясно е едно: Путин няма да се откаже от борбата си, независимо, че разговорите вчера в Берлин бяха нещо повече от обикновена моментна снимка. След тях на хартия остават и конкретни резултати.

Реклама