Защо протестът посърна? | Новини и анализи от България | DW | 25.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо протестът посърна?

Градусът на протестите в София, продължаващи вече три месеца и половина, видимо се понижи - това е факт. Защо обаче стана така? Мнения на философа Калин Янакиев и политолозите Даниел Смилов и Първан Симеонов:

Според политолога Даниел Смилов, една от причините за посърването на протеста е усещането, че той не води до конкретна промяна. „Желанието за участие в протеста не е изчезнало. Не са изчезнали и основанията за този протест. И ако хората видят някакъв конкретен резултат, те пак масово ще изпълнят центъра на София“, казва Смилов и предлага следните две обяснения за заглъхването на протеста: първо, основната цел на протестиращите не бе изпълнена; и второ, липсата на ясна политическа алтернатива на сегашното управление внася допълнително униние.

„Това се дължи преди всичко на слабостта и разнобоя сред опозицията в лицето на ГЕРБ и Реформаторския блок. Нещата може би ще се променят, ако Бойко Борисов се разграничи достатъчно ясно от Цветан Цветанов и даде обяснение за връзките си, които е имал с Делян Пеевски и неговото обкръжение. Реформаторският блок от своя страна трябва да застане зад по-конкретни и ангажиращи позиции по горещите теми на всекидневието“, посочва Смилов. Според него в обществото се засилва усещането, че това правителство се държи досущ като служебен кабинет. При това положение не е учудващо, че ставаме свидетели на поредното замитане под килима на спешните и тежки реформи. „Непрекъснато научаваме за отлагане на решения и дори за връщане назад, какъвто бе случаят със спирането на пенсионната реформа. Управленският дефицит на кабинета „Орешарски“ проличава все по-отчетливо”, заключава политологът Даниел Смилов.

"Имаме една и съща цел"

„Умората на протеста е съвсем естествена, като се има предвид рекордната му продължителност. Вярвам, че тези, които упорстват и продължават да изразяват негодуванието си срещу управляващите, съставляват ядрото, което ще съхрани гражданската воля за истински промени в България. Надявам се протестите да се възобновят в пълната им сила“, споделя на свой ред философът Калин Янакиев. Той обаче не одобрява „ревността” спрямо онези привърженици на ГЕРБ, които се включват в шествията по софийските улици: „Ние имаме една и съща цел - скорошното събаряне на кабинета „Орешарски”. Едва тогава симпатиите на протестиращите към отделни партии могат да излязат на преден план. Дрязгите между противниците на сегашното управление не са в полза на общата им кауза“, изтъква Янакиев.

Според него социалният и професионалният профил на протестиращите не се е променил от месец юни насам: „Продължават да идват много млади хора, чието присъствие придаде на протестите неповторимия вид на градски спектакъл. Най-важното е, че целта на хората, излезли на улицата, остава непроменена. Единствената промяна, която може да настъпи в традиционно тежката за българите зима, е свързана с това, че към политическите искания може да се прибави и социално недоволство. Обещанията на Орешарски за „отпускане на колана“ се изпариха практически без следа, в това число и еднократните милостини, заради които правителството взе крупен заем“, посочва философът.

Bulgarien Antiregierungsproteste in Bulgarien Sept 2013

Загубиха ли протестиращите битката срещу властта?

Как се казват министрите?

Според Янакиев правителството на Пламен Орешарски е най-безличният български кабинет от промените насам. „Много хора дори не знаят как се казват и как изглеждат голяма част от министрите. Наскоро ми разказаха как министърката на образованието се притеснила, че можела да бъде разпозната и атакувана от протестиращите на излизане от заседание на Министерския съвет. Но тъй като абсолютно никой не я разпознал, тя се оказала в средата на протестиращото множество - без никакви последствия. И под булото на собствената си безличност тя безстрашно продължила по пътя си“, разказва Калин Янакиев.

Политологът Първан Симеонов предупреждава на свой ред, че настъпилата умора сред протестиращите не бива да ни подвежда да отписваме бунта: „Да си спомним как уж затихналите февруарски протести възкръснаха през юни с пълна сила. Всяка нова искра може да взриви „висящия“ протест“, казва Симеонов. Ролята на запалка може да изиграе заявката на ГЕРБ да си възвърне мястото на основен политически опонент на сегашното управление, прогнозира политологът: „През пропиляното от Борисов и компания време единственият опонент на кабинета „Орешарски“ бе и си остава протестът!“, изтъква Симеонов.

"Хора, спрете!"

Политологът обръща внимание и на следния факт: подобно на протестите в началото на 90-те, когато противопоставянето се случваше по оста „комунизъм-антикомунизъм“ и „ляво-дясно“, хората, които „захранват“ гражданското недоволство, живеят предимно в големите градове. „Не можем да очакваме протестни действия в дълбоката провинция, където мнозинството не може да реши екзистенциални проблеми, камо ли да мисли за спазването на права, правила и ценности. Именно тези драстични регионални различия са изворът на манипулативните твърдения, че - видите ли, София е срещу нас, но в провинцията ни подкрепят. Тук трябва да кажем на висок глас: Хора, спрете! Тези разделения са опасни, те трябва да се заличават, а не да се подчертават!“, призовава политологът Първан Симеонов.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва