Защо полицията в САЩ е толкова могъща? | Новини и анализи по международни теми | DW | 08.06.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Защо полицията в САЩ е толкова могъща?

През последните десетилетия американската полиция разшири сериозно могъществото си. Тя разполага с огромен бюджет, почти не подлежи на контрол, а законите осигуряват на полицаите широк имунитет.

Новият проектобюджет на Лос Анджелис предизвика вълна от възмущение в социалните мрежи. Причината: значителна част от него е предвидена за полицията - 1,8 млрд. от общо 5,4 млрд. долара. Сумата за полицията представлява почти една трета от бюджета. На този фон парите, предвидени за строителството на жилища и обществени инвестиции, изглеждат направо смехотворно - те са по-малко от 82 милиона долара.

Бюджетът все още не е одобрен и междувременно кметът на града Ерик Гарсети обеща да внесе известни корекции. Така например част от парите, предвидени за полицията, би трябвало да бъдат използвани за дейности, свързани с афроамериканската и други етнически общности. Като цяло обаче бюджетът за полицията си остава солиден.

Редакцията препоръчва

Защо полицията получава толкова много пари?

Не само полицията в Лос Анджелис получава толкова много пари от бюджета. На много места в САЩ ситуацията е подобна. Според социолога Стюарт Шрейдър от университета "Джонс Хопкинс", доброто финансово обезпечаване на полицията е резултат от лобистката дейност, която достигна своя пик през 1990-те години. "Международното сдружение на полицейските шефове се опита не само да моделира законодателството за борбата срещу престъпността. То се опита и да наложи на политиците един вид отчетност спрямо полицията, а не обратното", пише Шрейдър в своя публикация от миналата година под заглавие "Да се пазиш и да служиш на самата себе си: полицията в американската политика от 1960-те години до днес".

На фона на спадащата престъпност, в много райони на страната полицията всъщност би могла да намали работата си, но тя "пази ревностно ресурсите си, вместо да освободи капацитети", посочва социологът. Той добавя, че полицията не е склонна да прави никакви компромиси и поставя личните си интереси над същинската си мисия - борбата срещу престъпността.

В САЩ има движение, което настоява за орязване на финансовите средства за полицията, както и за пълното ѝ разформироване. Покрай протестите, избухнали след смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд, тази дискусия набира допълнително скорост. Рейлик Хейс от правозащитната група Organizing Black в Балтимор настоява за нови модели за използване на парите, които сега се изливат в полицията. Според него градските власти трябва да инвестират повече в креативни проекти и да се замислят как биха могли да гарантират сигурността по друг начин. Те трябва да инвестират в проекти, от които хората се нуждаят, казва той. "Добре известно е, че престъпността се поражда от недоимъка", посочва Хейс.

Полицията обаче се опитва да пази статуквото с нова стратегия. "Доказателства и важни информации биват засекретявани, за да са достъпни само за вътрешно ползване", посочва професорката по социология Ейлиаса Сюл от университета "Еймъри" в Атланта. Според нея, в полицейските статистики понякога липсват важни подробности като цвят на кожата или пол. Когато става дума за издирване на информация, често гражданските инициативи разчитат повече на медиите, отколкото на полицията, посочва социоложката.

Само няколко "гнили ябълки"?

Когато някой бял полицай причини смъртта на невъоръжен тъмнокож, често той бива наричан от колегите си, от политиците или обществеността "гнила ябълка". Казано иначе: на въпросния служител се гледа като на единичен случай, като на някакво изключение. 

Този термин използва и съветникът по националната сигурност Робърт О‘Брайън в интервю за СиЕнЕн по повод насилствената смрът на Джордж Флойд в Минеаполис. "Не смятам, че има институционален расизъм. Мисля, че 99,9% от нашите полицейски служители са чудесни американци. Но разбира се, че има и "гнили ябълки", посочи той.

Изследователката на структурния расизъм Ейлиаса Сюл обаче смята, че не е достатъчно вниманието да се концентрира само над единични полицаи. "Лошият полицай е лошо семе", казва социоложката. Той е заобиколен от колеги, които толерират действията му. Трябва да се разреже цялата ябълка, за да се стигне до семената ѝ." Според Сюл проблемът се корени още в годините на робството. Тогавашните патрули за роби са предшествениците на днешната полиция, обяснява социоложката и добавя: "Полицейските служители днес все още се влияят от цвета на кожата, когато определят някого като престъпник".

В САЩ полицейското насилие бива не само толерирано. То е и индиректно насърчавано от президента на страната. Миналата седмица Доналд Тръмп обвини няколко губерантора, че не са реагирали достатъчно твърдо срещу продължаващите протести.

Реклама