Защо още не са погребали Ленин? | Новини и анализи от Европа | DW | 22.04.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Защо още не са погребали Ленин?

Вече четвърт век управниците на Русия се чудят дали да погребат тялото на Ленин. И все не го правят, защото това щяло да предизвика разкол в обществото. Пълни глупости, смята руският журналист Константин Егерт.

Сега вече знаем точната цена на Ленин - 13 милиона рубли годишно. Толкова струва поддръжката на "живия образ" на палача на Русия. За тази поддръжка е отговорна Федералната служба за охрана (ФСО). Но не защото там е пълно с радикални ленинисти, а защото мавзолеят на Ленин се намира на Червения площад - зона, за която административна и финансова отговорност носи именно ФСО. Затова и Службата плаща формалина и другите средства за съхранение на една от най-известните мумии в света. Да, 13 милиона рубли годишно са нищо за държавния бюджет. Но въпреки това не проумявам защо данъците на гражданите трябва да отиват за поддръжката на тази мумия.

Историята с Ленин е една от най-симптоматичните в съвременна Русия. Броят на хората, които биха искали тялото му да бъде погребано, и на тези, които оценяват положително неговото дело, е почти равен - плюс-минус една трета от руското население. Много повече са хората, които се възхищават на Сталин. Защото виждат в него "червения император", бруталния вожд, покорил света и накарал всички да уважават СССР - и да се страхуват от него.

Мавзолеят на Ленин

Мавзолеят на Ленин

При Ленин е друго - една трета от руснаците го уважават, а останалите две трети изпитват или откровена омраза, или пълно безразличие. За Руската православна църква да не говорим - открай време тя настоява тялото да бъде погребано. Но незнайно защо вече четвърт век властите заемат изключително странна позиция по повод тленните останки на главния болшевик.

Фалшивият страх от разкол

И Борис Елцин, и Владимир Путин неведнъж са осъждали деянията на Ленин, но винаги с уговорката, че въпросът за погребението на тленните му останки "не бива да внася разкол в обществото", че било нужно да се консултират с общественото мнение и да намерят някакъв общ знаменател. За последен път властите се допитаха до обществото през декември 1993 година, когато на референдум приемаха новата конституция на Русия. Оттогава насам не са питали обществото нито по повод операция "Приемник", нито когато отмениха изборите за губернатори, нито когато изпратиха войски в Сирия. Защо тогава въпросът за съдбата на Ленин да изисква особено деликатен подход?

Борис Елцин, който определено не обичаше комунистите, много искаше да погребе тялото му. Но именно по негово време комунистите се възродиха като политическа сила и благодарение на тяхната дейност през 1999 година Елцин се оказа на прага на импийчмънта. Така че Елциновият отказ да погребе Ленин поне може да бъде разбран.

Другояче стоят нещата с Путин. Според социологическите проучвания, неговият рейтинг се колебае между 70 и 80 процента. И ако се вярва на думите му, самият той има негативно отношение към Владимир Илич и неговите съратници. "Заложиха атомна бомба под зданието, наречено Русия, и то се срути", заяви Путин през януари. Само няколко дни по-късно обаче Путин отново заговори за това, че е необходимо да "подхождаме внимателно" към въпроса за изнасянето на Ленин от мавзолея. И че не бива да "разединяваме", а да "сплотяваме" обществото.

Константин Егерт

Константин Егерт

Време е да закрием мавзолея!

Нека си го кажем направо: решението на Путин (което е и в неговите компетенции) да погребе тялото на Ленин и да изчисти централния московски площад от страховития "червен некропол" няма да доведе до никакъв разкол в руското общество. Да, комунистите начело със Зюганов ще пошумят известно време, но какво от това? Обществото, което през последните години доказа, че е изключително податливо на телевизионната пропаганда, много бързо ще забрави Ленин. Два-три филма за червения терор и създадените от Ленин концлагери така ще повлияят на общественото мнение, че решението за закриване на мавзолея ще изглежда като отражение на новата обществена реалност. Руската православна църква също ще остане доволна от погребението на своя враг. Затова си мисля, че в Кремъл вече обсъждат тази идея. Възможно е дори да я реализират още през 2017 година, по повод 100-годишнината от болшевишкия преврат.

Дали страната, която търпи гробище на убийци в центъра на своята столица и все още славослови чудовищните дела на Сталин и Дзержински, ще стане по-добра след едно такова решение? Не. Или по-точно - не веднага. Но поне ще е направена първата крачка.

Редакцията препоръчва

Реклама