1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: DW

Защо образованието в България не предпазва от бедност

Николай Цеков
29 октомври 2014

Познанията на българските средношколци поставят България в една група с държави като Казахстан и Тайланд, а учениците в Полша и Турция, например, изпреварват българските си връстници с цяла учебна година. Защо е така?

https://p.dw.com/p/1Ddej

Близо 40 на сто от средношколците в България са функционално неграмотни, защото не са в състояние да разбират и анализират това, което са прочели. Делът на 15-годишните българчета, които изпитват сериозни затруднения по математика, е още по-висок - близо 45%. Независимо от минималното подобрение в последното издание на изследването PISA, разликите между познанията на българските средношколци и уменията на връстниците им в 40-те най-развити страни се задълбочават. На практика 15-годишните български ученици демонстрират познания, сравними с показателите на 13-годишните ученици в развитите страни. Данните за България поставят страната в една група с държави като Чили, Мексико, Казахстан и Тайланд. По-добри резултати от българчетата демонстрират връстниците им в Румъния и Сърбия, а учениците в Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Турция ги изпреварват дори с цяла учебна година.

Дефектите на българското образование

Нов анализ на Световната банка стига до заключението, че основната причина за изоставането на България е огромното неравенство, което образователната система акумулира и възпроизвежда. Според д-р Боян Захариев от софийския институт „Отворено общество“, в основата на това неравенство стои сегрегацията - системата за подбор на учениците още в ранна възраст. „Децата се „сортират“ според способностите им и социалния статус на техните родители, в резултат от което част от учениците попадат в така наречените „елитни“ училища, а останалите се насочват към “периферните” училища, които нямат възможност да привличат добре подготвени преподаватели и имат нисък финансов и кадрови ресурс за осигуряване на нормални условия за обучение и възпитание. Вместо децата с различни способности и от различни социално-икономически слоеве да се смесват, което определено е благотворно за образованието, на практика сегрегацията на учениците се засилва. Това е дебело подчертано в доклада на Световната банка“, посочва Боян Захариев.

Констатациите на експертите от Световната банка потвърждават казаното от Захариев. Разбивките на резултатите от оценяванията на PISA по пол, местожителство и етнически произход категорично доказват съществуването на голяма неравенство както между учениците, така и между училищата в системата на българското средно образование. Нещо повече: образователното неравенство в България е най-фрапиращото и съответно с най-тежки проявления сред всички участващи в PISA 65 силно и средно развити държави.

„Резултатите на българските ученици, които живеят в градски райони, са средно с 90 точки по-високи (което се равнява на повече от две години училищно обучение) в сравнение с тези на учениците от селските райони. Неравенство съществува и при езиковите малцинства: учениците, които владеят добре български език, са с резултати, които се равняват на три години повече училищно обучение по четене и две години повече по математика и природни науки“, констатират експертите на Световната банка. Според Боян Захариев, анализът им води до недвусмисления извод, че българското средно образование се явява не изолатор, а проводник на порочния кръг бедност-безпросветност-бедност.

Boyan Zahariev Bulgarien Soziologe
Боян ЗахариевСнимка: BGNES

Има ли изход?

Най-важната констатация в доклада на Световната банка за България е, че досегашните реформи в образованието не са довели ни най-малко до търсената промяна, отбелязва Боян Захариев от „Отворено общество“. Според него, в резултат от опитите за подобряване на училищната автономия и финансирането на системата, по-големите централни училища са получили преференции за сметка на "периферните" училища в селските и етнически смесените райони, и особено в ромските гета. Системата за „пресяване“ на учениците още в ранна възраст се отразява пагубно на качеството на образование в „периферните“ училища, особено в малките селски училища с не повече от 200 ученици. „Селекцията“ по правило отпраща учениците с най-нисък социален статус и с ограничени възможности към средните професионални школи. А именно на техните качества разчитат българската индустрия и сферата на услугите.

“Това е рецепта за провал и сравненията от участията на България в изследванията на PISA категорично го потвърждават. Близката до българските резултати Сърбия се справя по-добре, въпреки по-малките държавни субсидии. А резултатите на Полша, която влага по-малко средства в средното си образование в сравнение със страните от Западна Европа, са сходни с показателите на скандинавските страни и Швейцария, които са най-напреднали в това отношение“, посочва Боян Захариев и допълва, че най-важните препоръки на Световната банка за изход от кризата в българското образование са премахването на всички форми на ранно „селектиране“ на учениците и предприемането на мерки, които да помогнат на децата от малцинствените групи да се справят по-добре с владеенето на български език.

“Препоръките в анализа на Световната банка са финансово изпълними дори в краткосрочен период. За да станат обаче факт и така да се стигне до качествени подобрения в българското средно образование, е необходимо нещо повече от пари и заклинания, а именно - политическа воля промените да се случат”, заключава Боян Захариев, програмен директор в институт „Отворено общество“.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Рухнала сграда в Турция

Защо земетресението в Турция и Сирия е толкова опустошително

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница