1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо обичаме границите

Керстен Книп
9 ноември 2015

Германия с нейните отворени за бежанците граници се била превърнала в хипи-държава. Била станала разграден двор. Нищо подобно! Германците обичат до полуда границите, най-вече символичните. Коментар от Керстен Книп:

https://p.dw.com/p/1H2Ed
Flüchtlinge an der österreichisch-deutschen Grenze
Снимка: picture-alliance/dpa/A. Weigel

Напоследък се говори, че Германия се била отказала от границите си, била станала разграден двор. От една страна е вярно. От друга обаче - не. Да, външните граници бяха отворени за бежанците. В същото време обаче германците всеотдайно кроят нови (вътрешни) граници. Тези граници са чисто символични, но независимо от това си остават граници. И човек направо ще си рече, че във времена, когато същинските граници са отменени, тъкмо прокопаването на нови бразди удовлетворява потребността на хората от граници-заместители.

Най-после!

Да стабилизираме ли външната граница или не? Да ограничим ли миграцията или не? По тези и подобни въпроси Германия е днес по-разделена от когато и да било преди. В обществото се отваря опасна пукнатина, а мнозина дори ѝ се радват: най-после, най-после получаваме възможност от сърце и душа да застанем едни срещу други! Защото от доста време насам всичко е прекалено хрисимо, а политическите различия се преодоляват по прекалено цивилизован начин. Това прави дебатите благовъзпитани, но в същото време и скучни. И най-вече: този вид политически диалог твърде рядко удовлетворява потребността на хората от политическа идентификация.

Днес, когато външните граници сякаш ги няма, всичко се обръща наопаки. Германците с всички сили копаят гранични ровове помежду си: между привържениците на гостоприемството и разтревожените почитатели на еднообразието, между отворените и затворените, между напредничавите и назадничавите. Много рядко в германската история една политическа тема е разпалвала тъй буйно готовността на хората да се групират в противостоящи лагери. А дебатът около бежанците недвусмислено показа кой какви позиции застъпва. От едната страна са „вечните вчерашни”, от другата - хората с поглед към бъдещето. Доволни са и едните, и другите, защото явно им харесва най-после да се сгушат в лоното на единомишлениците си.

Хората очевидно имат много интензивно отношение към границите. Добър пример е човешката кожа. Тя е нещо като тотална, абсолютна граница, защото веднъж завинаги отграничава отделния човек от останалия свят. И всеки опит да премахнеш тази граница завършва много зле - обикновено фатално. Природата налага на човека и различни други граници: мъж/жена, млад/стар, нисък/висок, жив/мъртъв. И хората открай време са свикнали да мислят в такива противопоставяния, дори когато се самоописват.

Но границите, прокарани от човешка ръка, са друго нещо: те са подвижни. И най-вече: хората ги обичат. Та вижте само световните първенства по футбол или конкурсите на Евровизията, например: границите служат преди всичко за едно - да доставят радост на хората. На хората, които навред и с удоволствие се изправят едни срещу други. Германия срещу Испания, оглушителната рок-група срещу замечтаното момиче с китарата. Какво друго са първенствата и различните видове конкурси, ако не същински химн на разграничаването?

Нейно Величество Границата

Knipp Kersten Kommentarbild App
Керстен Книп

Същото важи и в политиката. Шотландци, каталунци, фламандци, уелсци - всички те се кланят на едно божество: Границата. Не е по-различно и в мюсюлманските страни. Сунитите и шиитите са много далеч от някакво велико помирение. Светски настроените хора се разграничават от религиозните и обратно. А въпросът какво ни казват свещените книги поражда омрази между вярващите по цял свят.

Дори опитите за премахване на разделителните бразди с помощта на нови идеи и нови понятия в крайна сметка не успяват да заобиколят границите. Защото колкото и да говорим за транснационализъм и интеркултурност, за смесване и пъстрота, за флуиди и хибриди, с тези понятия ние просто тихомълком признаваме факта, че в своята същина нещата са фундаментално различни. И тъкмо онези, които най-горещо желаят да преодолеят границите, са най-дълбоко убедени, че тези граници съществуват.

Животът показва, че на мястото на всяка паднала граница някъде другаде изниква нова. Така стремежът към едно бъдещо, още по-безгранично общество си остава утопия. Но другояче не може и да бъде. Защото какво друго е животът, ако не едно задъхано издигане и шлифоване на граници?

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Какво ли би станало, ако "Възраждане" дойде на власт?

Какво си позволява "Възраждане"?

Георги Лозанов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница