Защо не им казват истината за комунизма? | Новини и анализи от България | DW | 08.06.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо не им казват истината за комунизма?

Какво знаят българските ученици за комунизма? Всичко друго, но не и историческата истина. Пределно ясно е, че учебният план трябва да бъде променен. Но защо това не се прави?

Темата за комунистическия период в България никога не е присъствала в гимназиалните матури. Учебниците по история за средното училище свършват с времето до края на Първата световна война. Ключови позиции в МОН все още се заемат от хора на бившата ДС, а връзките между поколението, което помни тоталитарните издевателства, и младите хора вече са скъсани. През 2000 година парламентът гласува Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, само че в българското образование това е най-строго пазената тайна. Днес представите на учениците се формират не от сериозната академична наука, а от жълтата "пара-история", която изобилства от конски опашки и черепи на владетели.

Това са само една част от острите оценки, прозвучали на състояла се в София дискусия за проблема с (не)изучаването на тоталитарните режими в днешното българско училище. В крайна сметка участниците предложиха на МОН документ, в който настояват учебните програми най-сетне да включат конкретни факти и събития, свързани с периода от 1944 до1989. Сред тях са деветосептемврийският преврат, окупацията на България от Червената армия, масовите убийства и процеси на т.нар. "Народен съд", концлагерите по съветски образец, въоръжената съпротива срещу режима, репресиите на ДС, трите фалита на НРБ и абсурдното предложение на режима държавата да стане 16-та република на бившия СССР.

Редакцията препоръчва

Как заблуждават младите българи

По време на дискусията възникна и въпросът дали историческата памет на българина е избирателно изменчива или тя се формира конюнктурно от политическите режими? Според евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, тоталитарното минало не само е забавило развитието на България, но то е изолирало страната за десетилетия от света и от демократичната европейска цивилизация. "Парадоксалното е, че тази изолация се усеща и днес, четвърт век след т.нар. промени, осъществени от същия този комунистически режим със свалянето на Тодор Живков от власт", казва пред Дойче Веле Ковачев. "След този акт не последва декомунизация, а дотогавашния тоталитарен елит на бърза ръка успя да се трансформира в икономически, финансов, медиен и академичен елит, който трябваше да бъде лицето на демократична и европейска България. Тъкмо затова тези хора и наследниците им просто няма как да пазят паметта или спомена за случилото се между 1944 и 1989", пояснява евродепутатът.

И все пак вероятно много от младите българи също се питат как така Правец, родното място на диктатора Тодор Живков, където още приживе му бяха издигнали паметник, до днес продължава да е "капище" за поклонение на нереформираните български комунисти? Както и защо дори сегашната власт организира там отговорни външнополитически форуми, а всяка година този богопомазан "град-еталон" става домакин на великолепния музикален фестивал "Моцартови празници", който естествено привлича многобройни български и чуждестранни гости? А как да бъде дешифриран за младите българи публично поетия тези дни от премиера Бойко Борисов ангажимент да предложи на БСП да направят "нещо заедно, за да предотвратим разрухата" в бившия Дом-паметник на БКП на Бузлуджа?

Bulgarien Abiturprüfung

Ако разчитат на училището, младите българи няма да научат нищо за периода 1944 - 1989

Проф. Келбечева смята, че отговорите на тези въпроси се крият в тоталната фалшификация на българската история. Тя припомня, че основната задача на посткомунистическите елити и на ДС - както в миналото, така и днес - е да не позволяват да падне сянка върху илюзията за това колко прекрасен е бил някогашният режим. И по-конкретно: колко "велик" държавник е бил другарят Тодор Живков, в чест на когото днес продължава да се издържат къща-музей, бюст и паметник, дори и екскурзовод по европейски програми, който да развежда посетителите из дома му и приемната с подаръци, дарявани дарявани от Кадафи, Кастро и Саддам Хюсеин за неговата приятелска и "най-велика дипломация"!

"Проблемът е в това, че не само се финансират музеи за "глорификацията" на Живков и на целия някогашен комунистически режим, но и че тези институции и днес се радват на огромен интерес. Те продължават да бъдат свещени места за поклонение на българите, които са лишени от критичния и модерен прочит на тоталитарната история, защото отказват да го направят", казва проф. Келбечева. Тя признава, че за нея обаче обезпокоителното е друго: докато за първи път български президент в лицето на Росен Плевнелиев реши да направи поклонение в концлагера в Белене, лидерката на БСП Корнелия Нинова със съпартийци се озова на поклонение в Правец. "Това са недвусмислени послания, които идват от "уж" реформираната и модерна лява партия! Какво обаче се оказва? В бившия комунистически концлагер край Ловеч виси само една счупена паметна плоча, паметникът на остров Персин е неизвестен за публиката, в центъра на София единствено малък параклис напомня за жертвите на тоталитаризма, а лобното място на жертвите на Народния съд до ямата, където е техният общ гроб, е напълно неизвестно. След всичко това, което учениците никъде не могат да научат, чуваме призиви за възстановяване чинията на Бузлуджа!", възмущава се проф. Келбечева.

За да сме честни към младите

Евродепутатът Андрей Ковачев смята за недопустимо величаенето на режима на Живков от партия от ПЕС (Партията на европейските социалисти, в която членува и БСП). Според него, подобни действия биха прилягали само на една комунистическа партия. "БСП е в разкрачено положение – от една страна тя иска да е част от европейската социалдемокрация, но от друга не желае да загуби носталгичния си към времето на Тодор Живков електорат. Тъкмо затова са нужни обективен прочит на историята и честно преподаване на българската история от този период. Затова ако искаме да сме отговорни към българските поколения, трябва да им предадем фактите за всички трагични събития от тоталитарния период. И най-вече знанието, че в България комунизмът е бил наложен в резултат на огромни репресии, както и че българите също имаме своята история на неподчинение и съпротива срещу тоталитарния режим. Нещо, с което подобно на Чехия, Унгария и други членки на бившия комунистически лагер, можем основателно да се гордеем", обобщава евродепутатът Андрей Ковачев.

Реклама