Защо не гласуваха руснаците? | Новини и анализи от Европа | DW | 19.09.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Защо не гласуваха руснаците?

Едва 40% от руските избиратели гласуваха на изборите в неделя. Ниска избирателна активност има понякога и на Запад. Само че тя не може да се сравнява с това, което се случи на 18 септември в Русия, твърди Инго Мантойфел.

Малко след като бяха обявени първите резултати от изборите за Думата президентът Путин и премиерът Медведев изразиха задоволството си пред публиката. Те обаче определено не бяха изненадани от изхода на гласуването. Защото това, че партията "Единна Русия" ще получи две трети мнозинство в Държавната дума (включително и благодарение на големия брой депутати победители в едномандатните окръзи), вероято отдавна е било решено в кабинетите на Кремъл. Също както и това, че в долната камара на парламента ще влязат още три партии, които фактически се контролират от Кремъл.

Задоволството на руското ръководство се дължи на друго. А именно на факта, че сложният демократически ритуал на изборите беше организиран така, че да бъдат избегнати масовите протести като онези преди пет години. Тогава хиляди руснаци излязоха в студа по улиците на Москва и Санкт Петербург, за да изразят своето недоволство от изборните фалшификации и манипулации.

Редакцията препоръчва

Привидната демократичност

За пореден път в Русия бе сторено всичко възможно, за да се придаде демократичен вид на изборите. Така например Кремъл назначи нов председател на ЦИК, намали седемпроцентната бариера на пет процента и допусна до изборите критични към властта партии. От друга страна обаче критиците на Кремъл на практика нямаха никакви реални шансове. Не само защото години наред ги клеветят като предатели. И този път различни държавни органи постоянно им създаваха пречки, докато управляващата партия "Единна Русия" получаваше масивна медийна и административна подкрепа. В крайна сметка предизборната борба беше вяла и безсъдържателна. Тя трябваше да покаже на избирателите, че "Единна Русия" всъщност няма алтернатива. А ниската избирателна активност от 40% показва, че властите са успели да внушат тази мисъл на избирателите.

Mannteufel Ingo Kommentarbild App

Инго Мантойфел

Апатията на руснака

Този показатал обаче не бива да се сравнява с ниската избирателна активност в демократичните държави. Защото всички избиратели в Русия, към които държавата има така да се каже пряк достъп (държавни служители, военнослужещи, сътрудници на държавните промишлени и селскостопански предприятия) в голяма или по-малка степен отиват под строй към урните. За гражданите извън големите градове е много трудно да не се поддадат на това влияние. Единствено руснаците, които не зависят икономически от държавните структури и живеят в големите градове като Москва и Санкт Петербург, могат до известна степен да си позволят да не гласуват. А избирателната активност в тези руски метрополии не достигна дори и 30 процента, което е най-яркият пример за цялостната политическа апатия в Русия.

В настоящия момент липсата на интерес към политиката е добре дошла за Кремъл. Но за каква легитимност може да се говори, след като над 70 процента от московчаните не участват в парламентарните избори, а в цялата страна гласуват само 40% от избирателите? Демократическият параван на днешна Русия почива на нестабилна основа.

*****
Вижте и нашето видео:

Вижте видеото 09:14
Now live
09:14 мин.

"Червеният човек си отива. Но с много кръв."

Аудио и видео по темата