Защо му е на Путин тази провокация? | Новини и анализи от България | DW | 26.05.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо му е на Путин тази провокация?

Че Путин има свои интереси, не е проблем. Проблемът е стъписването на България. Докато тя не се държи като държава със самочувствие, всеки глобален авантюрист ще може да променя дневния ни ред с една изречена глупост.

Коментар на Иван Бедров:

Първо, нека спрем да наричаме изказването на Владимир Путин от 24 май гаф, изпускане или недоразумение. Това е напълно умишлена провокация. Ето доказателствата – президентът на Русия каза, че славянската писменост е дошла „при нас от македонската земя“. И чак след като тези думи породиха еднодневната буря в България, говорителката на Министерството на външните работи в Москва Мария Захарова нарече всичко „изкуствен скандал“ и се усъмни в... превода. Не, няма грешка в превода. Все пак изучаването на руски език бе задължително в България до неотдавна. И държава от ранга на Русия не може да си позволи да отправя случайни послания чрез президента си и още по-случайни коментари чрез гласа на дипломацията си.

Путин премери много добре думите си, с които каза едновременно и че писмеността идва от Македония, и че не идва от там. „Македонската земя“ е едновременно и коректен географски израз, и некоректен исторически. Хем го е казал, хем не го е казал. Това не е дебелашката шега на Пьотр Толстой, че Русия била изкупила половината Черноморие и предстои да доизкупи другата половина. Това е изключително премерено изказване, което трябва да има някаква цел. Не можем да знаем точно каква, но можем да видим преките последици.

Защото тук минава

Отговорът на въпроса защо му е на Путин тази провокация би трябвало да е в неговата глава. Но пред очите си имаме отговор на въпроса защо го направи. Защото може. Защото знае, че в България всяка подобна реплика може да предизвика буря, в която крайностите ще се сбият, а хладнокръвието ще отстъпи назад. Изказването на Путин постигна още веднага поне три ефекта:

Първо, отново рамкира отношенията между България и Русия в емоционалната кошара на признаването и признателността. Те не ни признават нещо си, ние не сме им признателни за нещо си. Русофили, русофоби в един и същи строй. Отново историята взема връх над настоящето. Този фон е изключително полезен за всеки, който иска да избяга от сериозните теми за интереса на България в антимонополното дело на Европейската комисия срещу „Газпром“, за това има ли монопол руската „Лукойл“ на българския пазар на горива, за това как и защо български депутати внасяха законови промени под диктовката на Москва и в интерес на руския „Южен поток“.  

Второ, репликата на Путин послужи като шампоан за поизцапаните глави на най-отявлените български русофили. В последните години те прекалиха. То не бяха призиви за напускане на Европейския съюз и НАТО, то не бяха атаки срещу избора на България да бъде част от свободния свят, то не бяха лъжи за някакви несметни богатства, които всеки момент тръгват насам, само ако завием към Русия. Агресивното проповядване на руския политически интерес в българската средасе оказа, че не работи. Дори отблъсква. Резултатите от избори и от социологически анкети го показват. Затова говорителите на руския интерес имат нужда да облекат малко приличие. Случайно или не, най-възмутени от думите на Путин се показаха традиционните говорители на ченгеджийско-московския интерес.

Третото е най-важно – България не е сама и думите на Путин следва да се разглеждат в регионален контекст. Президентът на Русия подари симпатичен жест на националистическите привърженици на Никола Груевски в Македония, когото Москва открито подкрепи във вътрешния конфликт в съседната държава. И подразни най-шумните български говорители срещу македонския национализъм, а така пък подхрани вечните балкански искри, от чието съществуване интерес има отново Москва.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov (DW/P. Henriksen)

Иван Бедров

Как да се държим?

Това, че президентът на Русия има свои интереси и се опитва да ги защитава, не може да бъде проблем. Проблемът е стъписването в България, което всяка подобна провокация предизвиква. Ни да мълчиш, ни да говориш. В това е силата на тази провокация. Едни призоваха властта да реагира много остро, други си пожелаха повече настроение и самочувствие. Външната министърка Захариева като че ли налучка златната среда – и припомни на Путин историческите факти, и иронично допълни, че е радостно, когато президентите на други страни си честитят най-светлия български празник.

Но капанът бе щракнал още преди реакцията. Защото български политици са давали достатъчно поводи да бъдат подозирани в зависимост от Кремъл. Защото институциите не противодействат ефективно на намесата във вътрешните работи - вероятно просто не искат. Защото продажниците са традиция. Тогава както и да реагира или не реагира властта, усещането за унижение не може да бъде прогонено. И докато това е така, всяка изречена глупост от глобални авантюристи като Путин или Ердоган е в състояние да вдигне под тревога цялата държава.

Редакцията препоръчва