Защо Милошевич беше престъпник, а Путин е важен партньор? | Новини и анализи от Европа | DW | 24.05.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Защо Милошевич беше престъпник, а Путин е важен партньор?

Защо Западът е готов да си сътрудничи с Путин, независимо от агресията срещу Украйна? И как така прощават на Путин онова, което едно време никога не биха простили на СССР? Коментар на Игор Айдман.

В Европа все по-често се дочуват гласове за подобряване на отношенията с Русия. Неотдавна германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заговори за необходимостта от връщането на Русия в групата на Г-8. Министър-председателят на Саксония Станислав Тилих се застъпва за отмяната на санкциите срещу Москва. А ръководството на италианската провинция Венето, в което преобладават представители на сепаратистката "Северна лига", отиде още по-далеч и фактически призна анексията на Крим. Вярно, че тази регионална резолюция няма да има никакви практически последствия, но тя е още едно доказателство за активизирането на проруските сили в Европа.

Измежду европейските политици има мнозина, чиито симпатии към Путинова Русия трудно могат да бъдат наречени безкористни. Достатъчно е да си спомним скандала около финансовия заем, отпуснат от руска банка на ултрадесния френски "Национален фронт". Съществуват подозрения, че Кремъл финансира и други ултрадесни организации - унгарска партия "Йобик", гръцката "Златна зора" и споменатата вече "Северна лига" в Италия. От друга страна не бива да смятаме, че всички поддръжници на затоплянето на отношенията с Русия се намират в определена зависимост от Кремъл. Мотивацията на много от тях е доста по-сложна.

С какво Путин е по-добър от Милошевич?

Традиционно политиката на Запада по отношение на авторитарните страни се формира под влиянието на два противоположни подхода – първият отчита реалната политика, а вторият се ръководи от идейни съображения. Поддръжниците на първия подход смятат, че най-важни са интересите, а не идеалите. Казано по друго начин: Ако е изгодно за страната ти, по-добре си запуши носа, за да не усещаш лошата миризма, която долита от "лошите чужди момчета", с които се налага да си сътрудничиш.

Редакцията препоръчва

През последните години Европа се опитваше да гради отношенията си с Русия, изхождайки тъкмо от тази политическа логика. Именно това разбиране на ситуацията принуждава европейските лидери да се отнасят по-различно към Путин, отколкото едно време към Милошевич например, макар че разликата между тях май не е кой знае колко голяма.

И двамата президенти потъпкваха жестоко движенията за независимост в своите страни, без оглед на жертвите сред мирното население - Милошевич в Косово, а Путин в Чечения. И двамата оказваха военна помощ на непризнати републики на чужда територия. При това руското ръководство не само създаде, а и поддържа марионетните Луганска и Донецка народни републики и заедно с тях води необявена война срещу Украйна. За разлика от Путин, Милошевич не е анексирал територии в съседни републики.

Репутацията на Милошевич не беше опетнена и от подозрения, че негови военни са свалили пътнически самолет във въздушното пространство на чужда държава, или че негови агенти са отровили опозиционер с радиоактивен полоний. Независимо от това, за Запада Милошевич е престъпник, а Путин - важен партньор. Такива са двойните стандарти в реалната политика. Та нали Милошевич не разполагаше с ядрено оръжие, с големи запаси петрол и природен газ или с финансовите възможности за мощна пиар-кампания в Европа.

Натискът срещу Меркел ще нараства

Навремето политиката на Запада по отношение на СССР в много отношения се базираше на идейни принципи. Всяка съветска експанзия в годините след Втората световна война се натъкваше на ожесточена съпротива. А днес Западът прощава на Путин онова, което никога не би простил на СССР. Агресията срещу Украйна предизвика значително по-слаба реакция на Запад, отколкото съветското нахлуване в Афганистан. А някои влиятелни западни политици дори оправдават руската интервенция в Сирия и поддръжката за режима на Асад. При това те признават, че Асад е кървав диктатор, отговорен за смъртта на хиляди хора. Те обаче не осъждат подкрепата на Путин за сирийския диктатор, а я смятат за "конструктивен руски принос" в решаването на сирийската криза.

Russland Igor Eidman Soziologe Kommentarbild PROVISORISCH

Руският социолог Игор Айдман

Какво е това? Цинизъм или липса на елементарна логика? Мисля, че "снизходителността" към Путин се дължи на това, че за разлика от СССР сегашната власт в Кремъл е тясно интегрирана в световните пазари; западният бизнес има сериозни интереси на руска земя, а руските елити притежават огромни активи на Запад. Мощни международни финансово-промишлени групировки и корпорации са силно заинтересовани от сътрудничество с Русия. А бъдещето на санкциите става все по-проблематично, въпреки че Федерика Могерини говори за тяхното продължаване. Санкциите срещу Русия се задържат главно благодарение на Ангела Меркел, която е най-влиятелният поддръжник на принципната политика по отношение на Путинова Русия. Шансовете за реализиране на споразуменията от Минск са почти равни на нула, но дори и това не спира противниците на санкциите. Затова техният натиск срещу канцлерката ще се засилва.

Спрете Путин! Помогнете на Русия!

Ръководството на една страна, която игнорира международното право и анексира чужди територии, не може да бъде надежден партньор. И ако то не получи достоен отпор, ще продължи да нарушава законите и в бъдеще. В такава ситуация реалната политика се превръща в политика на примирение пред агресорите. Един западен експерт неотдавна каза, че е необходимо "да спрем Путин, за да помогнем на Русия и на Европа". Тъкмо този идеалистичен подход към политиката е единственият, който днес би могъл да бъде и прагматичен. А дали той ще се наложи – ще покаже времето.