Защо Люксембург получава толкова много пари от ЕС? | Новини и анализи от Европа | DW | 14.06.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Защо Люксембург получава толкова много пари от ЕС?

Изглежда направо невероятно, но е факт: Люксембург е най-богатата страна в ЕС и въпреки това получава повече пари от европейския бюджет, отколкото внася в него. Как е възможно това?

Цифрите са официално предоставени от Европейската комисия (ЕК). От тях излиза, че през 2016 година (по-нови данни още няма) Люксембург е получил от ЕС повече средства, отколкото е внесъл в общия европейски бюджет. Как се получава това? Повечето страни на ЕС са именно нетни получателки. Благодарение на този факт те могат да инвестират повече в инфраструктурата или в образованието, за да подобрят бъдещите си шансове за развитие. За да стане възможно това, по-богатите държави от общността, включително и Германия, внасят повече средства, отколкото получават от Брюксел – те са нетни донори.

Люксембург обаче е най-богатата от всички страни в ЕС и разликата между нея и останалите държави не е никак малка: средният годишен доход на глава от населението в тази страна възлиза на 90.000 евро, което означава, че нейният БВП е двойно по-висок от този на Германия и почти три пъти по-висок от средния за ЕС. И въпреки това Люксембург е получил от Брюксел европейски средства в размер на 12 милиона евро през 2016 година. Две години по-рано сумата е възлизала дори на 77 милиона евро.

Защо се получава така?

ЕК отговаря уклончиво на този въпрос, като се позовава на малките мащаби на люксембургската икономика. „Дори едно отделно постъпление в националния бюджет, както и съответната му липса, биха могли да превърнат Люксембург от нетен донор в нетен получател“, твърди една говорителка на ЕК. С население от само 600.000 души Люксембург наистина е малка страна, но приходите и разходите в националния бюджет обикновено съответстват на икономическата мощ на държавата. Защо Люксембург да е изключение от това правило – говорителката не може да обясни.

Люксембургското министерство на финансите намира дори за странно, че се задават подобни въпроси. Оттам обясняват само, че плащанията от Брюксел не се извършват на равни интервали от време - с други думи - ако един проект е бил одобрен, това не означава, че страната веднага получава и парите за него. „Затова бюджетът на моменти е на минус, а в друго време - на плюс", посочва говорител  на правителството. През 2016 г. например Люксембург е получил европейски средства за кохезионни проекти (насочени към намаляване на различията между отделните страни-членки или отделните региони в ЕС), които ще бъдат похарчени едва през следващите няколко години.

За какви точно проекти става дума в случая, говорителят не желае да уточни. Затова пък изрично подчертава, че точно  2014 и 2016 - т.е. годините, в които Люксембург е получил повече пари от ЕС, отколкото е платил в общия бюджет - били абсолютно изключение.

Финансови еквилибристики

За да разберем как от нетен донор Люксембург става нетен получател на европейски средства, трябва да надникнем още по-надълбоко в европейските статистики. Да вземем за пример рубриката "Конкурентоспособност, работни места и растеж", казва Жолт Дарвас от независимия мозъчен тръст Bruegel със седалище в Брюксел: „Ако отчитаме брутния вътрешен продукт на страната излиза, че Люксембург е получил повече средства, отколкото някои други страни-членки на ЕС", казва той.

Една част от тези средства (53 милиона евро) са от изследователската програма "Horizon 2020", с която се финансира и изграждането на Европейската сателитна навигационна система "Галилей". „Работата на един голям научен екип, работещ по „Галилей“, се координира именно от Люксембург. Затова и средствата се превеждат на Люксембург, откъдето те по-късно се разпределят към различни институти в други страни-членки на общността", казва Дарвас.

Сходно е положението по отношение на програмите на ЕС, свързани с митата, данъците и борбата с измамите. Люксембург получава сравнително голям дял (23 милиона евро) от общите средства, предвидени за тях. "В Люксембург са седалищата на Евростат и на Европейската сметна палата", припомня Дарвас, което оправдава факта, че страната получава средства по програми, свързани със статистиката или с финансовия одит в общността. По същия начин стоят нещата и с други бюджетни пера - защото в Люксембург се намират редица европейски институции - например Европейският съд, Европейската инвестиционна банка, преводаческите служби на ЕС, Спасителните фондове EFSF и ESM, административните ръководства на 8 генерални дирекции към ЕК, Службата за публикации на ЕС, както и още много други служби и агенции. Затова е толкова сложен въпросът с финансирането на Люксембург. Едно обаче изглежда сигурно: страната все пак ще приключи сегашния финансов период до 2020 година като нетен донор.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание