Защо Кремъл мълчи за зверствата на Сталин | Новини и анализи от Европа | DW | 28.11.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Защо Кремъл мълчи за зверствата на Сталин

34-годишен мъж от Сибир иска да съди убийците на своя прадядо, сред които е и съветският лидер Йосиф Сталин. Почти цяла Русия се вълнува от случая. Само Кремъл мълчи. И има защо, твърди Юрий Решето в коментара си.

Скрийншот от блога на Денис Карагодин, в който са публикувани разследванията му около смъртта на неговия прадядо

Скрийншот от блога на Денис Карагодин, в който са публикувани разследванията му около смъртта на неговия прадядо

"Не обръщайте внимание на човека зад завесата", се казва в американския детски филм "Вълшебникът от Оз". Разбирай: не питайте много-много, че накрая ще вземете да научите истината. Друга известна реплика от филма гласи: "Тото, имам усещането, че вече не сме в Канзас". Парафразирано тя звучи така: Вече сме в съвсем друга ситуация. Завесата са стените на Кремъл. А мъжът зад тях - знаете кой е той. И този мъж мълчи. Не обелва и дума по една тема, която в момента вълнува мнозина в Русия.

"Големият терор"

Става дума за един от предшествениците на Путин в Кремъл - Йосиф Сталин. За него лично и за неговите престъпления по време на т.нар. "Голям терор" между 1936 и 1938 година. Онези престъпления, които по съветско време бяха тема табу, после изведнъж се превърнаха в любим сюжет на историците, а след 2000-та година отново потънаха в забрава. Сега обаче темата отново е актуална, а това определено е добра новина за наследниците на милионите жертви на сталинизма. Един от тях е Денис Карагодин от Томск, който е разкрил имената на отговорните за убийството на неговия прадядо. И понеже за убийствата няма давност, Карагодин настоява за справедливо наказание.

Денис Карагодин

Денис Карагодин

И докато мнозина подкрепят искането му, носталгиците се бунтуват. Защо да се ровим в миналото? Какво ще спечелим от този поглед назад? Не е ли по-важно да мислим за пенсиите, за заплатите, за жизнения стандарт? - казват те и твърдят, че мъжът от Томск просто търсел отмъщение, а цялата история около прадядо му само разединявала страната.

Но не - тук не става дума за отмъщение. 34-годишният Денис Карагодин иска да назове нещата с истинските им имена. Иска да научи истината, да я преосмисли, за да може да продължи да живее с нея. И не говоренето за собственото им минало разединява руснаците - разединява ги мълчанието. Разединява ги замитането на историята под чергата. Разединява ги нежеланието да погледнат зад завесата. Като във филма "Вълшеблникът от Оз".

Правозащитната организация "Мемориал" се зае със случая "Карагодин" и публикува списък с имената на 40 000 (!!!) сътрудници на НКВД - предшественика на КГБ и съответно на днешната ФСБ. "Предателство!" - крещят едните. "Най-сетне!" - радват се другите. А какво казва официална Москва? Нищо. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не беше в състояние да формулира официалната позиция на Русия по отношение на т.нар. "Голям терор". Просто защото такава позиция няма. Да, през 2015 година президентът Путин подписа т.нар. "Насоки за увековечаване на спомена за жертвите на политически репресии". И да, съгласно този указ в Москва трябва да бъде издигнат мемориал на жертвите на репресиите. В същото време обаче сътрудниците на една от най-важните правозащитни организации, която отдавна се занимава интензивно с темата - същата тази организация "Мемориал", са обявени за чуждестранни агенти, а в Русия отново се издигат паметници на Сталин. С мълчаливото съгласие на Кремъл.

Юрий Решето

Юрий Решето

Путин и твърдата ръка

През 1991-ва, когато беше на 39 години, Путин предупреди за опасността от тоталитаризъм в Русия. В онези години той смяташе, че тази опасност се крие в манталитета на руснаците. "Всички ние, в това число и аз, понякога вярваме, че ако бъде въдворен ред с твърда ръка, ще заживеем по-добре, по-уютно и по-сигурно. Но уютът и сигурността бързо ще изчезнат, защото същата тази твърда ръка ще ни задуши", заяви Путин тогава. А каква е ситуацията днес? Наблюдавайки случващото се в Русия, човек неизменно остава с впечатлението, че никога досега копнежът по твърдата ръка не е бил толкова силен. Групички религиозни фанатици успяха да спрат представленията на операта "Танхойзер" в Новосибирск, защото инсценировката накърнявала религиозните им чувства. Паравоенни казашки сдружения заплашват да сезират съда заради видеоклип на поп-групата "Нещастен случай", осмиващ фалшивите руски патриоти. А активист на прокремълската организация "Офицери на Русия" заля с урина фотографии на американския творец Джок Стърджис, които бяха изложени в московска галерия.

Атмосферата на доносничество и автоцензура е добре дошла за властите в конфронтацията им със Запада. Това е и причината, поради която Кремъл не иска да осъди категорично сталинисткия терор. От страх, че узряването на народа може да се превърне в заплаха за властта. Дори това узряване да се състои "само" в желанието да бъдат наказани убийците на собствените ти предци. Или с други думи: "Тото, имам усещането, че вече не сме в Канзас".

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама