Защо и едните, и другите не казват истината за дълга | Новини и анализи от България | DW | 20.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо и едните, и другите не казват истината за дълга

Хората в България трябва да чуят истината и за КТБ, и за ниската събираемост, и за бъдещите дефицити. Само че и управляващи, и опозиция бягат от такъв разговор. Защо?

Коментар от Иван Бедров:

Парламентът отложи гласуването на споразумението между правителството и четири международни банки за емитиране на дълг от 8 млрд. евро за период от три години. Някои от депутатите вероятно знаят за какво става дума, но със сигурност огромна част от българското общество не може да разбере причините за шумните политически скандали през последните 10 дни. Размяната на опорни точки между управляващи и опозиция може би е достатъчна за твърдите политически ядра, но не помага на онези граждани, които все пак искат да знаят какво точно се случва.

Вместо ясно и открито говорене от страна на управляващите и разумна критика от страна на опозицията, публиката е принудена да се задоволи с обвинения - „Вие искате да загробите България“ срещу „Вие вече я загробихте и нямаме друг избор“. Честният разговор изисква не само да се представи цялата информация, но и да се обяснят причините за това действие, както и реалистичните алтернативи. И управляващи, и опозиция обаче имат причини да бягат от точно такъв разговор.

А какво всъщност?

Отговорът на този въпрос е лесен, но политиците от ГЕРБ и Реформаторския блок не успяват да го дадат по достатъчно убедителен начин, без да изпадат в противоречия помежду си. Всъщност правителството иска парламентът да одобри споразумението с банките Citigroup, HSBC, Societe Generale и UniCredit, за да може при сравнително изгодни условия в следващите три години да емитира дълг на външните пазари, с който да покрие старите задължения и дефицитите за всяка от трите години. Още в бюджета за 2015 година парламентът одобри дълг от 8,1 млрд. лева само за годината. Объркването идва от еднаквите числа - сегашното споразумение също е за 8 млрд., но евро. А предишните 8 са част от сегашните 8. И понеже това не бе обяснено ясно, БСП реши да плаши хората със сбора от тези числа - 8 млрд. лева и 8 млрд. евро правят общо 24 млрд. лева. Това просто не е вярно.

Второто нещо, което не беше достатъчно ясно обяснено, е, че тези 8 млрд. евро няма да бъдат изтеглени сега и веднага, а са нещо като кредитна линия, на която България може да разчита през следващите три години. Разбира се, правителството дължи отговор на въпросите как е избрало точно тези банки и дали това са най-изгодните възможни условия. Публичната информация казва, че изборът на банките е бил предопределен още със спешния заем, който държавата изтегли през ноември, за да подпомогне Фонда за гарантиране на влоговете, който трябваше да започне да изплаща гарантираните депозити на гражданите във фалиралата КТБ. Другата част от този заем отиде за подкрепа на Първа инвестиционна банка след разрешение от Европейската комисия. Това припомняне всъщност ни доближава до отговора на въпроса защо не се говори открито пред гражданите.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

А защо всъщност?

Заемите са необходими, за да се изплатят стари задължения и да се покрият бюджетните дефицити през следващите три години. 12 млрд. лева трябва да отидат за погасяване на падежи по досегашни задължения, а останалите - за покриване на бъдещите дефицити. И тук политиците млъкват. Защото част от досегашните задължения е и заемът, който беше спешно изтеглен през есента заради банковата криза. И защото бъдещите дефицити означават липса на бъдещи реформи.

Аферата „КТБ“ остава неразплетена. Надзорните институции продължават да са със същите ръководства. А въпросът къде отидоха над 4 млрд. лева продължава да стои без отговор. Новото правителство нито е настойчиво за смяната на шефовете на БНБ и КФН, нито упражни натиск за наемане на международна организация, която да разследва разграбването на КТБ. Ако кажеш на хората, че взимаш дълг и заради тази афера, трябва да им обясниш и защо не правиш нищо за разплитането ѝ. Ако пък опозицията пита защо правителството взима дълг и заради КТБ, то ще напомни, че кризата избухна тъкмо по време на управлението на БСП и ДПС. С активното бездействие на властта.

Второто неудобство за управляващи и опозиция е, че трябва да обяснят честно защо България ще има бюджетни дефицити и през следващите години. За ГЕРБ и Реформаторите въпросът е неудобен, защото трябва да признаят омекотяване на намеренията си за радикални реформи, които да внесат ефективност и смисъл в сектори като здравеопазване, образование, администрация и сигурност. За БСП и ДПС въпросът е неудобен, защото трябва да признаят как по тяхно време приходите в държавния бюджет рязко намаляха за сметка на контрабандата. А на всеки опит за намаляване на някакви разходи точно БСП скача първа и обвинява правителството в липса на социална отговорност.

Поради тези причини и управляващи, и опозиция лишават гражданите от честен и задълбочен разговор за необходимостта от нови задължения. И размиват собствените си отговорности зад дъжд от кухи обвинения и премълчани вини.

Редакцията препоръчва