Защо искат оставката на Данаил Кирилов

Данаил Кирилов не играе просто ролята на министър на правосъдието. Той в действителност е министър на правосъдието. Добре е да си го припомняме всеки път, когато се смеем на видеото с "белия хакер" от посещението му във Върховния касационен съд (ВКС) на 3 юли. Заради тази негова визита 72 адвокати, членове на "Фейсбук общност на българските адвокати" (ФОБА), поискаха оставката му. Според тях, поведението на министър Кирилов е било "неадекватно", освен това той е показал "фрапиращо непознаване на нормативната уредба, уреждаща процедурата по разпределение на дела".

За адвокатите поведението на Данаил Кирилов, дало поводи за осмиването му в националните медии, юридическите среди и въобще в обществото, уронва не само престижа на адвокатурата (той е и вписан адвокат), но и на юридическата общност.

Накратко: обидно е за правото такъв човек да е министър. Но не и за законодателството, на което Кирилов често бе и баща, и майка:  от 2014 до април 2019, когато зае поста министър на правосъдието, Данаил Кирилов беше виновникът за всички приети, за всички отхвърлени, за всички променени непосредствено след приемането им закони. Като председател на правните комисии в 43-ото и 44-ото Народно събрание, политическите поръчки, свързани с належащи нужди на властта и лобистки интереси, минаха буквално през ръцете му. И ако често погазваше принципите на правото, никога не скърши волята на премиера.

Стремглавата кариера на Кирилов

Разбира се, никой не може да забрани на Кирилов да обича партийния лидер. Но е обидно за парламентаризма да изрича публично подобни думи: "Волята на премиера ще бъде изпълнена" (юли 2017 - по повод подкрепата, гарантирана от Бойко Борисов за законопроекта на омбудсмана Мая Манолова, ограничаващ правомощията на частните съдебни изпълнители).

Писмото на 72-ата защитници не е първото адвокатско послание до Кирилов. В отворено писмо от края на 2018 година 70 адвокати остро възразиха срещу "тоталитарната посока", в която поема законодателството. Те посочиха няколко примера от работата на председателя на правната парламентарна комисия: идеите на ГЕРБ общинските съветници да бъдат освободени от действието на антикорупционния закон, създаването на извънредни съдилища и успешните опити на прокуратурата да влияе върху работата им, приетите поправки за 48-часовия арест без уведомяване на близките. Освен това определиха като "груба инсинуация" опитите за внушение от страна на Кирилов, че ЕС и Венецианската комисия са видели проблем в безконтролната власт на т.нар. трима големи - става дума за председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор.

"Тълкувателните решения на върховните съдилища са подчинени на правото, а не на интереса на управляващите!", обявиха тогава адвокатите по повод поправка, внесена от Данаил Кирилов в антикорупционния закон. Тя преодоля тълкувателно решение на Гражданската колегия на ВКС - иначе задължително за прилагане от всички съдилища. Парламентът разреши на КПКОНПИ да предявява искове дори ако наказателното производство е прекратено или има оправдателна присъда, въпреки решението на върховните съдии, че дело за конфискация не може да се води в тази хипотеза.

Това, което едни определят като нарушения на гражданските права, за други е лоялност, която със сигурност е помогнала за успешния прескок на Кирилов от втория ешелон на БСП в първия на ГЕРБ. За десетте години, откакто смени партията на социалистите с тази на Борисов, Кирилов премина последователно през областен управител на София-град, председател на правната комисия в два парламента, а днес вече е министър. При БСП за 12 години достигна до позицията на шеф на кабинета на регионалния министър - социалиста Костадин Паскалев, в правителството на НДСВ-ДПС. Впоследствие стана общински съветник от БСП в Столичния общински съвет (СОС), не без помощта на Румен Овчаров, но напусна заедно с друг социалист - Божидар Димитров, който получи министерски пост още в първия кабинет на Борисов. Известно е, че лидерът на ГЕРБ награждава пришълците от други партии, които му пристанат.

"Ще подам оставка, ако..."

На 3 юли, по време на посещението си във ВКС, министър Кирилов, видимо объркан от демонстрацията на системата за случайно разпределение на дела, си призна, че за първи път я вижда, но е запознат как работи. Всички опити да му бъде обяснено действието ѝ бяха прекъснати от самия него. Ако не знаехме, че е министър, щяхме да помислим, че репликите му са писани от зевзеци-сценаристи. Особено в частта за одита, който се прави от "бял хакер" - експерт, който да тества системата, за да установи дефектите и предложи решение за тях.

Последствията от действията на правосъдния министър едва ли ще ни веселят така. Освен ако мониторингът на Еврокомисията върху правосъдието и вътрешния ред не падне до 31 октомври и той подаде оставка, както обеща.

Един фрагмент от кариерата на Кирилов обаче остава неизяснен: не се разбра ръка ли понечи да целуне на Борисов, когато премиерът обяви министерската му номинация? Или просто ниско се наведе?