Защо злорадстваме? | Начало | DW | 08.12.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Защо злорадстваме?

За едни сватба, за други брадва. Човек, който се спъва или се блъска в стъклена витрина от невнимание, бързо предизвиква присмеха на околните. На тази реакция залага и развлекателният бранш. Защо всъщност злорадстваме?

default

Злорадството: дяволско чувство

"Най-лошата черта на човешката природа си остава злорадството, защото е тясно свързано с жестокостта." Ако вярваме на тези думи на Артур Шопенхауер, злорадството е дяволско чувство. Но то е познато на всеки човек, дори на добрите хора. Кой не се смее на видеоклипове, които показват комични несполуки например? Защо обаче ние, хората, се радваме на несполуките на другите дори тогава, когато не печелим нищо от това? И какво всъщност се случва в човешкия мозък, когато сме обзети от дяволското чувство?

Ein Geschenk mit Schleife

Несполуките на другите могат да ни зарадват точно толкова, колкото един хубав подарък

Нещастието на другите ни прави силни?

В началото на годината японски учени направиха изследване, посветено на злорадството. Хората, участвали в експеримента, трябвало да се запознаят с човек, който бил типичният карък, и в чиято роля трябвало да влязат по време на изследването със скенер. Във видео-материалите, които се прожектирали в рамките на изследването, се появявали герои, които били абсолютната противоположност - имали талант и добра работа. За необходимата порция злорадство трябвало да възникнат някои проблеми като например афера на партньора или финансови трудности.

Учените установили, че колкото повече завист се изпитвала към дадена личност, толкова по-голямо било злорадството при несполука на този човек. Силна завист у хората, участвали в теста, предизвиквали въображаемите личности, които имали успех точно в областите, които били важни за участниците в експеримента. Така например един успял музикант бил обект на злорадство само за един неуспял музикант. Какво обаче се случва в човешкия мозък в момента на злорадство? Учените наблюдавали увеличена мозъчна активност преди всичко в стриатума, който се определя като център на възнаграждението.

Според психолога Манфред Холодински от университета в Мюнстер нещастието на другите може да ни зарадва точно толкова, колкото един подарък. Злорадството де факто ни прави по-силни, дори и да не получаваме директно възнаграждение. Учените открили и разлики между неприязънта и завистта като причини за злорадството. Ако в играта е намесена лична неприязън вместо чиста завист, несполуката на другия се възприема като заслужена.

Frau mit Kindern

Злорадството се развива още в ранна детска възраст

Злорадството - вродено или придобито?

Злорадството играе важна роля и за цели групи хора. Цяла Австрия, например, се радва при загубата на германския футболен отбор. Това учените обясняват с факта, че хората превръщат страданието от слабостта на собствената си група в яд към групата, която обикновено има успех, дори и да няма директно състезание. Ядът кара засегнатия да търси винаги поводи да реагира.

Учените вече имат отговор и на въпроса дали дяволското чувство е вродено или придобито. Изследванията сочат, че злорадството се развива в предучилищна възраст. Това се обяснява с факта, че в училище децата стават част от група, в която трябва да се доказват. Така се ражда и конкуренцията. Следователно злорадството е чисто и просто плод на човешкото съжителство.

Редакцията препоръчва