Защо защитават Рашидов? | Новини и анализи от България | DW | 12.07.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо защитават Рашидов?

Скандалът, сътворен от Рашидов, тръгна в грешна посока: вместо да осъдят посегателството му срещу свободата на словото, много български медии тръгнаха да го защитават. И така показаха, че са съгласни да бъдат подвластни.

Вежди Рашидов

Вежди Рашидов

Коментар от Татяна Ваксберг:

Скандалът с министъра на културата се разраства, но в грешна посока. Телевизии, вестници, радиостанции - всички обсъждат дали Вежди Рашидов е построил добри музеи, колко пари е заделил за книги, дали си струва реформата му в театрите. Тези въпроси са важни, но прикриват новия скандал, като го разтварят в десетки други, лишени от начало и край. Да припомним за какво е големият шум, свързан с министъра на културата: Вежди Рашидов заплаши журналист с разгласяване на факти от личния му живот. Причината да отправи тази заплаха: журналистът беше избрал за свой събеседник експерт, който е критичен към министър Рашидов.

Рашидов и рекетът

Преди да чуем с какви думи министърът изрази всичко това, нека вникнем в смисъла. В него ехти шумът от онези бухалки и палки, с които разбиваха витрините на частните магазини през 1990-те. Тогава залогът на погромите се обясняваше така: ще ти чупим стъклата, докато не се застраховаш при нас. Днешният залог не е по-различен: ще ти чупим авторитета, докато не заговориш като нас. Въпросът е какво ще получиш, ако тръгнеш да се абонираш за застраховки като тази. Сюжетът от първия пример не произведе пазарна икономика - нищо, че целият рекет беше представян като спазване на пазарните правила. А сюжетът от втория пример няма да произведе свободни медии. Нищо, че целият рекет се представя като спазване на правилата на демокрацията.

Подписката, в която се иска оставката на министър Рашидов, е подкрепена до този момент от близо 1000 души. В нея фигурират имената на поне сто журналисти, но сред тях няма никой от ръководството на медията, нападната от Рашидов. БНТ направи точно обратното на това, което се очаква от една атакувана от властта медия: практически се извини на министъра, като прецени, че журналистът не е “реагирал професионално” на събеседника си. Текстът беше наречен “позиция на БНТ”, а това го превръща в огласен избор: избраха властта пред професията.

Татяна Ваксберг

Татяна Ваксберг

Подобен избор направиха масовите вестници и някои от най-гледаните предавания в частните медии. През уикенда вестник “24 часа” например посвети десетина публикации на защитата на Вежди Рашидов. При това става дума за далеч по-експлицитна защита от онази, която си беше позволила БНТ. В “24 часа” може да се прочетат мненията на известни актьори, хора от шоубизнеса и от науката, според които министър Рашидов е най-успешният министър на прехода, подпомогнал археологията, кинопроизводството, театралното изкуство и музейното дело. Сиреч всичко, което няма никакво отношение към скандала. А скандалът е в следните думи: “Съветвам го [журналиста Георги Ангелов] да не иронизира непрестанно държавата”. Думи, намиращи се в подозрителна близост и в подчертана логическа зависимост от уверението на Рашидов, че може да разкаже как “отглежда (…) децата на някои водещи”.

Редно ли е министър да заплашва журналист? Това е въпросът

Този вестникарски подход напомня донякъде на законодателството срещу бурките - текст, който забранява нещо несъществуващо, но затова пък хвърля обществото в един изпиващ енергията му сблъсък. Тези дни няма никакъв повод да се говори за музеите на Рашидов. Но патетичното им възвеличаване съвсем естествено доведе до бурно възмущение. Защото музеите все пак нямат нищо общо с основния скандал на деня, а именно - редно ли е министър да заплашва журналист и да му нарежда от кого да взима и да не взима интервюта? На този въпрос може да се отговаря с „да” или с „не”. Но едва ли с посочване на примери като този за археологическите разкопки в Хисаря, да речем.

Накратко: голяма част от българската преса засега избира властта пред свободата на словото и независимостта на медиите. Избор, без който политическият диктат над българската журналистика не би могъл да бъде успешен. “Репортери без граници” многократно алармираха за ежегодното влошаване на медийната свобода в България, но може би е време за едно съвсем друго измерване: не за това как властта се разпорежда с медиите, а за това какъв процент от медиите са съгласни властта да се разпорежда с тях. Нищо чудно при едно такова измерване България не просто да заеме плачевното 113-о място от 178 възможни, а направо да оглави класацията отзад напред.

Редакцията препоръчва

Реклама