Защо затънаха най-големите мини в България? | Новини и анализи от България | DW | 31.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо затънаха най-големите мини в България?

Най-големите въгледобивни мини в България заплашват да спрат производството, защото са "на ръба на оцеляването". Положението им е абсурден пример за последиците от липсата на реален пазар в българската енергетика.

Коментар на Ясен Бояджиев:

Идва септември. Скоро политическите страсти ще се разгорят с нова сила - изборите обещават висок градус. А и пак се задават протести. Някои ще протестират заради ниски заплати. Други заради високите, според тях, цени на горивата. Работодателите пък не са се отказали да протестират срещу високите, според тях, цени на тока.

„Мини Марица-изток” не се вписват в никоя от тези категории, а причините за недоволството им са по-скоро точно в обратната посока - при днешните регулации в българската енергетика въгледобивните мини страдат, защото цените на тока са прекалено... ниски.

На ръба на оцеляването

„Мини Марица-изток” са вторият по големина корпоративен работодател в страната - над 7 хиляди души работят в тях. От въглищата им зависи значителен дял от българското производство на електроенергия и огромна част от икономиката на старозагорския регион. Финансовото им положение обаче е такова, че както казва местен синдикалист: „всеки ден сме на ръба на оцеляването”. Няма пари за инвестиции, няма пари дори за задължителната подготовка на мините за зимата. Налага се да се търсят пари назаем за заплати и осигуровки.

И без това мините вече са затънали дълбоко в дългове - 56 милиона към банки, 78 милиона към доставчици, над 100 милиона по заем от „шапката” на държавната енергетика - „Българския енергиен холдинг” (БЕХ), 38 милиона за концесионни такси и още милиони задължения към държавата за неплатени данъци... За да се върне част от тези борчове, в момента пак се преговаря за нов банков заем за десетки милиони.

Синдикатите предупреждават, че е възможно точно преди есенно-зимния сезон мините да спрат добива и подаването на въглища към зависещите от тях четири електроцентрали в района. А това би застрашило енергийната сигурност на страната.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Кой е виновен?

Кой е виновен за това положение? Капиталистите-експлоататори, неолибералният преход, безмилостният пазар, който закрива предприятия и оставя хора на улицата? Или може би някакъв технологичен напредък, направил нерентабилно използването на лигнитните (най-нискокалоричните, но и най-евтините и лесно добивани) въглища? Слабото им търсене или конкуренцията на някакви други енергоизточници?

Нищо подобно. Заради горещините потреблението на ток това лято бе много високо. Съответно търсенето и добивът на въглища от „Марица-изток” - също. Мините освен това са държавна собственост. Държавата, а не пазарът, определя еднолично цената, на която ще се продават въглищата. Синдикатите в мините твърдят, че цената е под себестойността. Но при този начин на ценообразуване е трудно да се каже каква е реалната себестойност и дали в нея не се „вкарват” умишлено надути и безсмислени разходи или нагласени обществени поръчки. За да закрепи мините, в последните години държавата на два пъти повиши с малко цената на добиваните от тях въглища. Но не може да си позволи нови повишения, защото тогава ще трябва да увеличи и цената на произвежданата чрез изгарянето на тези въглища електроенергия. А от това тя се притеснява най-много.

По веригата на тока

Цената на тока, както е известно, се определя от енергийния регулатор. Номинално по закон той винаги е бил независим. На практика обаче години наред чрез различни лостове за влияние държавата по социални и най-вече политико-популистки съображения успяваше да натиска надолу цената на тока за крайните потребители. Така общественият доставчик „от последна инстанция” НЕК (Национална електрическа компания) бе принуден да продава електроенергията чувствително по-евтино от цената, на която я купува от производителите. В резултат във финансовия баланс на компанията се образува огромен и непрекъснато нарастващ дефицит (за последните две години общо 1,3 милиарда), а на практика НЕК успява да плаща само около половината от тока, който получава. Това се отнася до всички електропроизводители, включително до централите в маришкия басейн. Само две от тях, т.нар. американски централи, имат да взимат от НЕК близо 900 милиона.

Редакцията препоръчва

В резултат от това централите нямат достатъчно пари, с които да платят на мините за получените от тях въглища. Така споменатите по-горе две централи им дължат общо 364 милиона. Другите две „маришки” централи - още към 100 милиона. Тоест, мините имат да взимат повече, отколкото дължат. Колкото и абсурдно да звучи, през последните шест месеца те дори са на печалба в размер на 28 милиона. Тази печалба е обаче само на книга. На практика мини „Марица-изток” не получават над 60 процента от заработените си приходи и затова всеки ден са „на ръба на оцеляването”. Защото по веригата на производството на ток, при днешните абсурдни регулации, цени и трупащи се дефицити, те се намират на най-неизгодното място - първи, когато трябва да се правят разходи, и последни на опашката за приходи.

Причината за всичко това е антипазарният омагьосан кръг, в който се върти българската енергетика, а заради нея и голяма част от цялата българска икономика. Сега, за да се позакърпи положението, оплелият се в огромни задължения БЕХ за пореден път търси от кого да вземе назаем още един милиард. За да го даде на НЕК, който пък да плати на централите, които пък да платят на мините... И после пак отначало.

Единственият изход от този омагьосан кръг е въвеждането на истински пазар. Само той може да определи кой производител е ефективен и кой не е, кои разходи са реални и кои са надути, колко души и с какви заплати да работят, каква да е цената на въглищата и каква да е тази на тока.

Реклама