Защо е неприлично да си богат в България? | Новини и анализи от България | DW | 16.01.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо е неприлично да си богат в България?

Защо не ги харесваме - богатите българи? Заради съмнения за произхода на парите ли? И защо увеличаващото се богатство на мнозина българи не води до нарастване на икономическия растеж и общото благосъстояние на нацията?

Богатството на българските домакинства непрекъснато нараства. Увеличава се и непропорционалността в разпределението му между отделните социални слоеве. Гражданите на най-бедната страна в Европейския съюз притежават 40% от българския брутен вътрешен продукт (БВП), равняващ се на 43 милиарда евро.

Все още българите са много далеч от страни като Германия, Австрия или Италия. Сравнителните анализи на международните финансови институции сочат, че гражданите на тези държави владеят имущества и средства, които надвишават до два пъти огромните национални доходи, произвеждани от техните икономики в размер на стотици милиарди, дори трилиони евро.

Какво е да си богат в България?

Богатите нации се състоят от богати граждани, е казал класикът на икономическата мисъл Адам Смит. А професор Гарабед Минасян от БАН добавя: „Да забогатееш в правова държава с пазарна икономика означава, че си получил възнаграждение за участието си в увеличаването на богатството на нацията. Бях изненадан, когато разгледах списъка на притежателите на депозити във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ). Сред близо осемте хиляди притежатели на сметки има много предприятия (предимно държавни), но също и физически лица, които вместо да потърсят пазарна реализация на парите си, са предпочели да ги оставят на лихва в една финансова пирамида. Това означава поне две неща – лош мениджмънт и ненормална среда за инвестиционна дейност, която да носи съпоставима на лихвените равнища възвръщаемост."

Друг е въпросът как средствата на държавните предприятия са били натиквани в КТБ и какво управляващите са получавали за услугата, продължава Минасян. Анализ на италианската банка Уникредит за Централна и Източна Европа подкрепя изводите на професора. Българите държат в банки 78% от притежаваните от тях парични средства и по този показател нямат равни в Европа. Дори в Румъния едва 18 на сто от средствата на гражданите са в банкови депозити. Само 2% от българското богатство е остойностено във вид на акции в предприятия, което несъмнено е сред причините за много ниския стопански растеж в страната.

Българският Голем

Разследващият журналист Антон Тодоров вижда в посткомунистическото трупане на имане сянката на разграбването на НРБ и изначалната липса на култура на опазване на публичните ресурси. „Проучване за принадлежност към Държавна сигурност сред бизнесмените с едър и среден бизнес показа, че близо 80 на сто от тях са били щатни или нещатни сътрудници на ДС и военното разузнаване на Българската народна армия. Дай Боже всеки в България да забогатее, защото богатството е начин за справяне с пороците на бедността и противоотрова на ширещите се в страната сиромахомилство и омраза към богатите. Но как това да стане в държава, в която властта не се упражнява, а консумира?", пита Тодоров.

Protest gegen die Corporate Bank KTB in Sofia, Bulgarien

Не всички вложители в ограбената КТБ получиха парите си

За да си отговори на този въпрос, той е проучил житието на ключови личности от прехода. Така например фамилията на бившия премиер Иван Костов е притежавала близо един милион лева само в КТБ. Всички нейни средства там са възстановени - за разлика от съдбата на други вложители. Много подозрителен е договорът, според който печално известната банка е изплащала на една от дъщерите на Костов по 30 000 лева на месец, неясно за какво.

"В еврейския фолклор битува създанието Голем, което изпълнява желания, написани върху бележки и поставени в устата му. Така бих определил ролята на Костов като пример за забогатяването на управниците на България“, казва Тодоров. Според него, неочакваното замогване на много, свързани с властта, хора в България, се дължи до голяма степен и на явните фалити на над 300 задгранични фирми на ДС и тайното раздаване на откраднати от НРБ средства по времето на Андрей Луканов. Ефект на вълшебни пръчици за приближените до властта са имали масовата и касовата приватизация, фалитът на 46-те банки при управлението на Жан Виденов и пладнешкият грабеж на КТБ. Някои от вечно близките до властта фамилии в България, като тази на бившия соцдепутат Кирил Добрев, фигурират във всички скандали, свързани с първоначалното натрупване на капитали - от “Лукановите куфарчета” до сгромолясването на КТБ. Твърденията на Тодоров се потвърждават и от докладите на Комисията по досиетата, които досега са разкрили сред сътрудниците и доносниците на ДС над 300 кредитни милионери.

Без имунна защита

Garabed Minasyan Wirtschaftsexperte Bulgarien

Проф. Гарабед Минасян

На фона на многобройните случаи на странно и неочаквано забогатяване в България налице е и друг феномен – досегашният пълен провал на всички разследвания и съдебни дела за обсебване на огромни суми от държавната хазна и европейските фондове. Антон Тодоров и професор Гарабед Минасян подчертават обстоятелството, че в българските затвори досега няма нито един осъден държавник, въпреки честите корупционни и криминални скандали. Сред тях е и пресният случай с оправдаването на бивш заместник-председател на Народното събрание, уличен в пране на стотици милиони левове.

Не по-малко брутални са случаите на оневинените дотук одиозни обсебвания на „Батко и Братко“, на бивша социална министърка, на бивш столичен кмет и още много подобни примери. „За грабежа на КТБ пълна отговорност носят ръководството и надзорът на БНБ. В случая явно не става дума за некомпетентност. Институцията е имала всички правомощия и нужната информация, за да се намеси и да прекрати грабежа“, твърди професор Минасян, който също е бил надзорник в БНБ. И допълва, че България е „страна без имунна защита“.

Вина за това носят както пробойните в работата на следствието, съда и прокуратурата, така и липсата на независими от всички власти институция и процедури за разследване на разхищенията. „Богатството е нормално явление за богатите страни, в които състоятелните хора могат да се похвалят с доказан произход и прозрачно управление на финансите си. В България обаче дори стигналите до съд случаи на обсебване и неочаквано забогатяване на свързани с властта хора и фамилии завършват като гротеска. И в крайна сметка българските съдилища изпират и биографиите, и парите на облажилите се“, заключава Антон Тодоров.