Защо Ердоган изведнъж смекчи тона? | Новини и анализи от Европа | DW | 26.10.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Защо Ердоган изведнъж смекчи тона?

Ердоган първо заплаши, че ще изгони посланиците на десет западни държави от Турция, а после смекчи тона. Как се стигна дотук и какво се крие зад тази дипломатическа криза?

Реджеп Ердоган

Реджеп Ердоган

В края на миналата седмица турският президент Ердоган нареди на Външното министерство да обяви за "нежелани лица" (persona non grata) посланиците на десет държави, включително и германския. В понеделник обаче президентът смени тона и заяви, че посланиците били отстъпили крачка назад от досегашното "оклеветяване на страната". Той смятал, че занапред тази хора щели да бъдат "по-предпазливи относно суверенните права на Турция".

Как се стигна дотук?

Ердоган визира съобщенията на няколко западни посолства, включително това на САЩ, в което се казва, че посланиците са се придържали към член 41 на Виенското споразумение и към дипломатическия протокол и не са се намесвали във вътрешните работи на страната-домакин. Според наблюдатели, от изявленията на Ердоган излиза, че Западът е капитулирал пред заплахата му да изгони посланиците. Същевременно отговорите на посолствата в английския си вариант остават твърдо на позицията в защита на човешките права в Турция.

Дотук се стигна след като дипломатите призоваха да бъде освободен филантропът Осман Кавала, който от четири години е в затвора без да е бил осъден. За същото настоя в свое решение и Европейският съд по човешките права още през 2019 година.

Каква е целта на президента?

Според д-р Шарлоте Йопиен, която добре познава Турция, с тези свои стъпки Ердоган цели да отвлече вниманието от вътрешнополитическите проблеми. Натискът върху турския президент се увеличава с всеки изминал ден, а рейтингът му неотклонно върви надолу. Според допитвания в Турция, неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която в миналото печелеше избори с абсолютно мнозинство, сега събира едва 30% одобрение.

Този факт сякаш сплотява изпокараната досега опозиция, която като цяло вече събира повече одобрение от ПСР. Тоест, на следващите президентски и парламентарни избори Ердоган може да бъде победен.

Защо Ердоган губи подкрепа?

Одобрението за Ердоган чезне най-вече защото икономическото положение в Турция непрекъснато се влошава. Инфлацията достигна 20%, корупцията избуява, турската лира падна до рекордно ниски равнища.

Заради обезценената валута много поскъпват жизнено важни вносни продукти и стоки. Много турци са взели кредити в долари, които вече не могат да обслужват, защото американската валута е прекалено скъпа. Да не говорим, че инфлацията непрекъснато оскъпява стоките от първа необходимост.

На Ердоган не му е за пръв път

Подобни дипломатически кризи са възниквали и преди. Всеизвестен е спорът със САЩ и Франция по въпроса дали Турция е извършила геноцид срещу арменците през Първата световна война. Да не забравяме и конфронтацията със Запада, която Ердоган предизвика с ареста на германския журналист от турски произход Денис Юджел. Президентът често пъти се опитва да сплотява последователите си, атакувайки своите западни съюзници, които, видите ли, искали да държат Турция в слаба позиция. Ердоган напада и медиите, които уж разпространявали фалшиви информации.

Тактиката е ясна: президентът поляризира нацията, обединява след себе си националистите и по този начин кара дори опозиционните партии да извършват някакви националистически жестикулации. Само че този път опозицията не се поддаде на провокацията.

Какви козове държи Ердоган?

Въпреки натиска от чужбина и от опозицията в страната, Ердоган държи в ръцете си определени козове. Например: той може да ускори сближаването между членката на НАТО Турция и Русия. Както е известно, Анкара купи от Москва системи за противоракетна отбрана - въпреки протестите на западните съюзници и в разрез с изричното настояване на САЩ. В отговор Вашингтон изключи Турция от програмата за доставки на новия изтребител F-35. Тъй че сега в президентския дворец в Анкара вече се върти идеята дали страната да закупи и руски изтребители. А това съвсем не е шега работа, защото Турция разполага с втората по многочисленост армия в рамките на НАТО.