Защо директорът на Pfizer Алберт Бурла напусна Гърция | Новини и анализи от Европа | DW | 11.02.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Защо директорът на Pfizer Алберт Бурла напусна Гърция

"Никога няма да забравя откъде съм тръгнал и на кого съм задължен", казва Алберт Бурла, главен изпълнителен директор на Pfizer. Той е грък, но подобно на много свои сънародници прави кариера в чужбина.

Алберт Бурла

Алберт Бурла

В Гърция живеят около 10 милиона души. И още 7-8 милиона гърци живеят в чужбина. На този фон не е чудно, че в родината им се гордеят с техните постижения - особено ако някой участва в решаването на глобални проблеми.

Случаят с Алберт Бурла е точно такъв - той е роден в Солун в семейство на гръцки евреи, а днес е главен изпълнителен директор на фармацевтичния гигант Pfizer. Американската фирма стана една от първите в света, разработили ваксина срещу коронавируса - съвместно с германския концерн BioNTech. Гръцките медии отбелязват събитието като национален успех.

Алберт Бурла е следвал в университета "Аристотел" в Солун и до днес поддържа местния футболен отбор "Арис" и предпочита да прекарва отпуската си на Халкидики. "Никога няма да забравя откъде съм тръгнал и на кого съм задължен", казва мениджърът, който притежава милиони.

Бурла не е изолиран случай: изтичането на висококвалифицирана работна ръка от Гърция е факт от десетилетия. Времената на финансовата криза подсилиха тенденцията.

Работа за учените няма

Икономистът Луис Лабрианидис изследва въпроса с изтичането на мозъци от години и е наясно, че това не е феномен, предизвикан от кризата. "Проблемът съществува от 1980-те години - когато броят на студентите в университетите се увеличава рязко. Но не високият брой абсолвенти е проблем. А това, че на гръцкия пазар просто няма търсене на учени. Икономиката не се базира на продукти или услуги, за чието създаване са необходими учени."

Подобно на Алберт Бурла, и невропсихоложката Стела Цоци е завършила университета в Солун. Тя не е намерила работа в Гърция и е напуснала страната. Междувременно работи в Осло, където изследва предаването на психически заболявания от родителите на децата. Цоци отбелязва, че в родината ѝ не само не достигат пари за подобни изследвания, но липсва и изследователска култура.

"Работила съм в Сингапур и в Норвегия. И на двете места имаше система за оценка и насърчаване на сътрудниците на годишна база. Това помага при планирането на по-нататъшните кариерни стъпки и на професионалното развитие."

В един по-късен етап Цоци би се върнала в Гърция - но ако заплащането е добро и бъде намерено решение за отдавнашните проблеми. "Администрацията и данъчната система трябва да станат много по-стабилни, за да могат учени като мен да се посветят на работата си."

От държавата се иска повече

И Луис Лабрианидис се надява условията за младите учени да се подобрят, но се надява и на преосмисляне от страна на младите кадри: "През последните шест-седем години стана модерно да се напуска страната. Тези хора се фокусират върху проблемите на Гърция и си мислят, че в държавите, за които искат да заминат, всичко е наред. Това е много голям проблем."

Гърци учат немски в Бавария

Гърци учат немски в Бавария

Икономистът е на мнението, че гръцката държава трябва да създаде стимули за младите, така че да не заминават непосредствено след края на следването си. За целта може например в университетите да бъдат разкрити програми за по-нататъшна квалификация и изследователски програми, подкрепени от държавата.

В това отношение могат да помогнат и гърците, направили кариера в чужбина. "Трябва да свържем гръцките учени в чужбина с колегите им в Гърция", призовава Лабрианидис. А Алберт Бурла описва ситуацията в родината си така: "Познавам проблемите, с които се сблъсквате - както онези, свързани с инфраструктурата, така и с насърчителните средства". По неговите думи, Pfizer планира откриването на дигитален технологичен център в Солун. И вероятно Бурла е допринесъл немалко за това.