Защо германският канцлер идва в България | Новини и анализи от България | DW | 10.06.2022

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Защо германският канцлер идва в България

Германският канцлер Олаф Шолц идва в София с една-единствена цел. Кирил Петков го знае и сигурно се досеща, че би могъл да поиска отплата. Отплата, която ще е от полза за всички българи. Коментар от Александър Андреев:

Олаф Шолц

Германският канцлер Олаф Шолц

Шолц идва, ИТН си отива. Дезертирането на Слави Трифонов от правителствената коалиция може би случайно съвпадна с посещенията на еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи и на германския канцлер Олаф Шолц, но това съвпадение по време всъщност изглежда по-скоро като причинно-следствена връзка, възникнала поради различните позиции за преговорите на ЕС със Северна Македония.

Целта е една: вдигане на ветото

Злонамерените го наричат "натиск", добронамерените - "посредничество за компромис". Германският канцлер Олаф Шолц пристига за няколко часа в София очевидно с една-единствена цел: да помогне за вдигане на българското вето върху старта на присъединителните преговори на Северна Македония с ЕС. Разбира се, в официалния дневен ред ще присъстват и други теми, преди всичко войната на Русия срещу Украйна и проблемите, произтичащи от нея. Включително и енергийните.

Но със събеседниците си в София канцлерът ще обсъжда най-вече възможностите да се излезе от сегашната задънена улица - и дали планът, за който се говори като "френски" или пък "план Макрон", действително може да бъде приемлив както за София, така и за Скопие. Вече беше съобщено за усилията на френския президент да се срещне със софийските лидери по този въпрос - последният им телефонен контакт датира само отпреди няколко дни. Макар и второстепенно, в случая трябва да имаме предвид и обстоятелството, че германският канцлер Олаф Шолц навярно не би се радвал особено, ако френският план сработи без никакво видимо германско участие. Съвсем ясно го заявява заместник-говорителят на канцлерството Волфганг Бюхнер: "В центъра на пътуването ще бъдат европейската перспектива на страните от Западните Балкани и германският принос за подобряване на регионалното сътрудничество и за преодоляване на двустранните блокади". (Обърнете специално внимание на изразите "германският принос" и "двустранните блокади".)

Канцлерът Олаф Шолц

Германският канцлер Олаф Шолц е на двудневна обиколка на Балканите

Редакцията препоръчва

Но какво всъщност предвижда т.нар. "план Макрон"? Френският президент вероятно предлага пътна карта, която ще помогне на София и на Скопие да излязат от парализата, без да губят фасон. Например: след изрично споразумение с Европейския съвет България вдига блокадата още през този месец (в рамките на френското европредседателство), като Северна Македония се задължава по най-бързия начин да изпълни българските искания; в рамките на втората фаза, през есента Европейският съвет преценява дали българските условия са изпълнени от законодателната и изпълнителната власт в Скопие и при положителен резултат дава зелена светлина за преговори за еврочленство на Северна Македония. Такъв сценарий има предимството, че ангажира Европейския съвет като честен арбитър, а София и Скопие трябва просто да демонстрират, че добрите им намерения не са само на думи. Разбира се, националистите в Северна Македония веднага ще скочат срещу "българския диктат" над техните конституция и суверенитет, а аналогичните им националисти в България - срещу опасността, че България "изпуска от ръцете си" инструмента за контрол. Но с повече здрави нерви и душевно спокойствие на националистическите писъци може да се издържи. Далеч по-сериозна е опасността от задълбочаване на разлома в правителствената коалиция в София и от окончателно втвърдяване на президентската позиция.

На този фон много е възможно правителството в София, особено след напускането на ИТН, отново да прехвърли горещия картоф към Народното събрание, както се случи с оръжейните доставки за Украйна (които, впрочем, също ще влязат в дневния ред на разговорите между Шолц и българския премиер Кирил Петков). Ако/когато това стане, в парламента решителна може да се окаже позицията на ГЕРБ и на ДПС. Тъкмо в този момент благоприятно въздействие върху двете опозиционни български партии могат да окажат техните "посестрими" от съответните европейски партийни семейства. И нека специално да си припомним за топлите връзки на ГЕРБ с германския ХДС, чийто нов председател Фридрих Мерц би могъл също да се намеси в опитите за излизане от блокадата и да разговаря с Бойко Борисов. Естествено, социалдемократът Олаф Шолц логично ще се застъпи за същото в контактите си с БСП и Корнелия Нинова, които участват в правителството в София. А и на разговора си с българския президент Румен Радев след срещата с Петков.

Какво би могъл да поиска Кирил Петков

Така отново се връщаме към посещението на германския канцлер в София. Всеки реалистично мислещ наблюдател веднага ще си зададе въпроса: "А нима София няма да поиска нищо като отплата за евентуалната си отстъпка?". И всеки реалистично мислещ български министър-председател естествено ще го стори. Кирил Петков би могъл примерно да поиска от Германия съдействие за решаване на проблема с недостига на газ - темата за енергийната сигурност присъства официално в дневния ред за срещата на четири очи. Българската консумация на газ е толкова нищожна в сравнение с германската, че политически Берлин с лекота може да помогне. А ако наесен и най-вече през зимата българските граждани получат възможността да се топлят с достатъчно, и то евтин газ, това ще помогне да се преодолеят фантомните болки и параноите, свързани с европреговорите на Северна Македония.

Александър Андреев

Александър Андреев

И нека накрая все пак да си припомним още нещо: началото на преговорите е едно, а приемането в ЕС - съвсем друго. Доказва го очевидният пример с Турция, която стартира преговорите за еврочленство през далечната 1999 година. И все още е на светлинни години от прием в ЕС.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Вижте и това видео от архива ни, снимано през 2017 година:

С български паспорт към светли бъднини