„Културната война на Ердоган в Германия" - под това заглавие вестник „Ди Велт" публикува обширен анализ от Йоахим Вагнер, писан по повод посещението на турския президент в Германия. В анализа, част от който цитираме, става дума за нагласите на хората с турски произход, живеещи в Германия.

"Носят в гърдите си две сърца"

Снимките, които германските футболни национали Йозил и Гюндоган си направиха с турския президент Ердоган, за пореден път показаха, че мнозинството турци в Германия живеят с двойна идентичност, че „носят в гърдите си две сърца", както се изрази Йозил. Допитванията сочат, че 47% от турците в Германия се чувстват свързани с Турция, само 20% с Германия, а 31 на сто - и с двете страни.

Телефонът, телевизорът и интернет осигуряват на турците в Германия непрестанна връзка с Турция. Така те на практика живеят в два свята. Едно изследване на фондация „Ханс Зайдел" показва, че в Бавария мигрантите от Турция гледат най-малко германска телевизия и четат най-малко германски вестници в сравнение с всички останали мигрантски общности. Причина за това е и целенасочената дезинтеграционна политика, водена през последните осем години от турския президент Ердоган, смята авторът Йоахим Вагнер. По-нататък в статията му четем:

„Ефектът от тази политика е проучен от социолозите. От 2010 година насам сред турците в Германия се забелязва все по-силна ориентация към Турция и нарастваща дистанция спрямо Германия. (…) А разломът между хората с турски произход и коренното германско население никога не е бил по-голям. През 2016 година в две различни проучвания над 80% от германците се обявиха против приемането на Турция в ЕС - рекордно висок процент в сравнение с предишни подобни допитвания.

Отношението между турците в Германия и местното население започна да се влошава след две събития през 2010 година. Първото беше речта на Ердоган в Кьолн, където той заяви, че „асимилацията е престъпление срещу човечеството". А второто - вдигналата много шум книга на Тило Сарацин „Германия се самоунищожава", която повечето хора с турски произход приеха като сигнал, че не са добре дошли в Германия. По същото време 81% от турците в Германия смятат, че са дискриминирани - рекорден показател в историята на турската общност в тази страна. Тъкмо този вакуум използва правителството на Ердоган, което през 2010 създаде специална служба за турците зад граница. Тази служба има за цел да насърчава връзките и идентификацията на турците с тяхната родна страна и да се противопоставя срещу дискриминацията и изолирането им."

"Братя и сестри"

Пред вестник „Ди Велт" експертът Хаджи-Халил Узлуджан коментира, че Ердоган е съумял да създаде у турците в Германия „чувството за гордост, че принадлежат към една все по-силна Турция". С помощта на няколко държавни, партийни и религиозни организации Ердоган изгради една структура, чрез която силно обвързва турците към своята държава, твърди експертът пред „Ди Велт".

„Там, където има дори един наш сънародник, там сме и ние" - така Ердоган описва ролята на Турция като закрилник и гарант на интересите на турците. Тази негова политика към диаспората, пише по-нататък "Ди Велт", има и други проявления: Ердоган призовава своите сънародници да учат турски, ласкае ги с обръщението „братя и сестри" и непрекъснато ги насърчава към повече национализъм и патриотизъм. През 2012 година той им осигури избирателни права в Турция, а преди последните избори за Бундестаг призова турците с германски паспорти да не гласуват нито за християндемократите, нито за социалдемократите и Зелените, защото всичките били „врагове на Турция".

„Ди Велт" цитира редица изследвания, които сочат, че по показателя „социална интеграция" (училища, професионално образование, трудов пазар) турците в Германия имат най-сериозни проблеми в сравнение с всички останали групи мигранти. Същото важи и за културната им интеграция, за отношението им към правния и ценностен ред в Германия. По този повод авторът припомня, че близо две трети от турците в Германия, които имат право на глас в родната си страна, са гласували за трансформацията на Турция от демокрация в автократична президентска република. В края на статията четем:

Турция си остава тяхната родина

„Очевидно и третото поколение турци, които са родени тук, нямат особен напредък в сближаването с Германия. Според мюнхенския социолог Детлеф Полак, те дори са по-малко склонни да се нагаждат към германската култура и повече държат на това със самочувствие да защитават своята собствена култура. А едно още непубликувано изследване на Института по криминология в Долна Саксония за интеграцията на турските подрастващи, редом с някои добри новини, стига и до един обезкуражаващ извод: в сравнение с другите мигрантски групи, при турските подрастващи културната интеграция (най-вече през езика) е най-ниска. Турските подрастващи в Германия имат сравнително най-малко германски приятели и в най-ниска степен се идентифицират с Германия.

Центърът за турски изследвания обяснява тази тенденция „на първо място с усещането за дискриминация, с липсващите икономически перспективи и с нарастващото влияние на религията". Второто и третото поколение турци разглеждат Германия като свой дом, но Турция си остава тяхната родина. Политиката на Ердоган явно е попаднала върху благодатна почва, констатира в края на анализа си Йоахим Вагнер.