Защо ГЕРБ няма как да защитят Борисов | Новини и анализи от България | DW | 21.03.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Защо ГЕРБ няма как да защитят Борисов

Има десетки хиляди хора из разните администрации в София, които дължат нещо на ГЕРБ. Но те не излязоха да защитават Борисов. Алчността е самотно занимание. Нито формулира общи каузи, нито формира масови протести.

С интерес и насмешка следях опитите на ГЕРБ да проведат протести по повод ареста на техния вожд. След опита им да блокират Ларгото си казах: „Не могат. И няма как да могат. Това са хора-номенклатура. Отглеждани са в кабинети, цял живот са били онова, на което американците казват „воини от бюрата си”. Убедени са, че е тяхно неотменимо право да бъдат началници и да бъдат возени насам-натам със служебни автомобили. Тези хора не могат да виреят на улицата”. 

Дори да бяха попитали за съвет някой, който разбира от улични дела, едва ли щяха да го разберат. А уличните дела си имат правила, изработени от практиката в продължение на последните над три десетилетия.

Как се прави обществен протест

Например: когато арестуват някого от твоите, не ходиш да викаш „Оставка!” пред празния му дом. Отиваш пред съответното РПУ и викаш „Тук не е Москва!”. Така се прави тази работа. Или: ако искаш да правиш улични шествия и блокади на кръстовища, първо си даваш сметка, имаш ли силите да направиш това повече от веднъж. Протестите от 2020 година продължиха четири месеца. Зимните протести за Пирин от 2018/2019 година блокираха центъра на София седмици наред, в рекорден студ. Блокадата на Орлов мост през 2012 година продължи три дни и бе разпръсната от конна полиция.

Неспособността да организират протести при ареста на собствения им лидер демонстрира, апропо, как ГЕРБ нямаха нищо общо с протестите срещу Орешарски, които продължиха 404 дни. Нали помните хвалбата на Борисов: „Когато ние си изтеглихме хората и този протест се спихна”. ГЕРБ нямат този капацитет. Вярно е, че по време на въпросните протести действително видях две-три групички гербери от по десетина човека. Личаха отдалеч по изолираността си от масата протестиращи и от това, че зад гърба ми плахо подвикваха „комунист”. Тяхното „изтегляне”, ако е имало такова, нямаше никакво значение за протеста.

Защо има такава безпомощност?

Редакцията препоръчва

На улицата гербистите са безпомощни. Защо е така? Тук вече стигаме до същината на гербизма. Убедителна улична политика могат да правят хора с толкова силна кауза, че са готови да отделят от времето и силите си, без заплащане, както и да рискуват целостта на тялото си и свободата си тогава, когато се обявява гражданско неподчинение. В тази форма на протест, сделката със силите на реда е ясна. Аз имам правото да нарушавам обществения ред тогава, когато властта не спазва обществения договор (който включва моето насрещно задължение да спазвам обществения ред). Полицията, на свой ред, има правото да налага реда, както ѝ е разписано, вкл. да упражнява сила, да ме  арестува и така нататък.

Ял съм бой и от полиция, и от жандармерия. Гледал съм как на метри от мен мои приятели са сваляни на земята и влачени по паветата. Ако не си готов на това – нямаш място на улицата. Сега си представете, например, как Тома Биков залага тялото и свободата си в подобна ситуация. Няма как да си го представите, тъй като това не е възможно да се случи. А не е възможно, тъй като каузите, водещи до подобно самоотвержено поведение, не могат да бъдат лични. Ще рече: не може някой отделен индивид да иска обществото да прави жертви заради неговия интерес. Каузите са над-личностни. Ще рече: отделният индивид проявява готовност да жертва нещо свое заради общото.

Гербистите нямат такава кауза. Наблюдавали сме ги години наред и знаем, какво ги мотивира: техният личен и групов интерес да са на власт и да имат приоритетен достъп до общите ни ресурси. Този егоистичен интерес бе развиван от Борисов с цел да гарантира неговото оцеляване на върха. Той обещаваше на своите последователи не „пот, усилия, кръв и сълзи” за общия интерес, а – власт и пари, с които да удовлетворяват собствените си интереси.

проф. Евгений Дайнов

проф. Евгений Дайнов

Такава мотивация не може да издържи при криза. Ако каузата е обща, при криза хората се събират в едно, полагат усилия и търпят жертви, за да преминат кризата. Ако каузата е отделни хора да имат пари и власт, при криза те не правят нищо подобно. Напротив: започват трескаво да изчисляват, как да спасят своето, докато ударите падат по другите.

Когато каузата липсва

Тази нагласа обяснява смехотворното количество гербисти, изкарани оня ден на протеста на Ларгото. Все пак из различните администрации (и свързаните с тях фирми) на столичния град има десетки хиляди хора, които дължат нещо на ГЕРБ. Тези хора ги нямаше на протеста, тъй като единствената връзка помежду им е алчността. А алчността е крайно самотно занимание. Нито формулира общи каузи, нито формира масови протести.

А щом не могат да формулират и да следват общи каузи, време е на ГЕРБ да се махат от политиката. Защото политиката – това е да работиш за общото, не за своето благо. Точно това пролича на герберските протести: непригодността на тази партия за политически живот.

* Този коментар изразя личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция или на ДВ като цяло.

*****

Вижте и това видео за протестите в България през есента на 2020 година:

Вижте видеото 02:52

Те протестират за България - за бъдеще без корупция

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание