Защо в Русия подкрепят инвазията в Украйна, а в Беларус - не? | Новини и анализи от Европа | DW | 30.03.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Защо в Русия подкрепят инвазията в Украйна, а в Беларус - не?

Повечето беларуси не искат страната им да участва във войната, а някои дори се бият за Украйна. В какво се корени голямата разлика в настроенията в Москва и Минск?

Голямата подкрепа на руснаците за войната в Украйна се потвърждава както от допитванията на държавните социологически центрове, така и от независимите социолози. По данни на държавния ВЦИОМ 71 процента подкрепят т.нар. "специална операция", а 21 на сто не я одобряват. Сходни са и данните на социологическата организация "Обществено мнение" - 65 процента са "за", 17 на сто - "против".

Редакцията препоръчва

Тези сведения се потвърждават и от резултатите от независимите допитвания: по данни на "Радио Свобода", които се базират на две независими проучвания, 71 процента от руснаците се гордеят с войната в Украйна. 

В Беларус, който е съюзник на Русия, подобни мащабни проучвания не се провеждат, но данните на независимите социолози рисуват една съвсем различна картина. Според "Чатъм Хаус" 28 процента от гражданите на Беларус подкрепят действията на Русия, но смятат, че тяхната страна не трябва да участва в конфликта. Други 25 процента подкрепят пълен неутралитет на Беларус, а едва 3 на 100 биха подкрепили участието на беларуски военни в конфликта. 

Руснаците вярват, че са заобиколени от врагове

Руският политолог Абас Галямов обаче е по-скоро скептичен към данните от допитванията от Русия. Според него в момента е невъзможно настроенията на руснаците да бъдат измерени. "Общественото мнение е в шоково състояние. А когато обществото е в шок, не може да формулира адекватна позиция към случващото се - то е под влиянието на емоциите, а не на разума и логиката." Галямов се позовава и на атмосферата на страх и недоверие в обществото, която кара несъгласните да игнорират тези допитвания.

Галямов смята, че около една трета от руснаците поддържат войната твърдо, а останалите - ситуативно, под влияние на емоциите. "Руснаците са свикнали да вярват на Путин по отношение на външната политика. Те от деца са научени, че наоколо има много врагове, на които трябва да противостоят. Щом е казано, че украинците са врагове, значи са врагове", обяснява експертът. Според него поддръжка на войната оказват аполитичните хора, но с увеличаването на икономическите проблеми одобрението ще намалее.

Руснаците виждат страната си като империя

Беларуският социолог Андрей Казакевич на свой ред посочва, че "за руснаците е нормално да възприемат страната си като империя, която контролира и влияе на своите съседи и определя съдбата на света. В такава ситуация доброто отношение към външнополитическите инициативи, включително военните, е съвсем логично явление. В последните десетилетия не сме видели обществото да се противопоставя на операциите в Грузия, Украйна или Сирия, по-скоро обратното - това винаги е било разглеждано като важен елемент от "изправянето на крака"".

Различията в отношението към войната в Русия и в Беларус произтича, от една страна, от историческата памет, от друга - от степента на доверие към държавните институции, смятат беларуските социолози и политолози. Генадий Коршунов от Центъра за нови идеи отбелязва: "За беларусите войната не е черно-бяла, а само черна. Всичко това личи ясно в отношението към Деня на победата: в Русия той минава под мотото "можем да го повторим", докато логиката на беларусите е друга - "никога повече"."

Официално Беларус е на страната на Русия във войната срещу Украйна, но Минск така и не е изпратил войски оттатък границата. Вместо това президентът Лукашенко е изправен пред редица предизвикателства - все повече беларуски бойци отиват да се бият на страната на Украйна, а зачестяват и сведенията за саботажи срещу важни за войната жп линии в Беларус, които са използвани от руските сили.

Стотици доброволци от Беларус се включиха във войната на страната на Украйна.

Стотици доброволци от Беларус се включиха във войната на страната на Украйна.

Съвсем наскоро шефът на украинските железници Александър Камишин призова беларуските си колеги да започнат "война по релсите" и да не изпълняват получените заповеди да превозват руски войски към Украйна. "Релсите са най-ефективният път за осигуряване на доставки на врага. Ако тези линии се прекъснат, положението ни би могло драстично да се подобри", заяви той.

Що се отнася до доверието към държавните институции, социологът Казакевич казва, че въпреки всички проблеми в момента, няма основание да се смята, че руската власт не контролира електоралното мнозинство - следователно доверието и поддръжката на държавните инициатива са логични. "Ситуацията в Беларус е друга: политическата криза не е преодоляна, властта се поддържа от не повече от една трета от населението."

Ролята на пропагандата

И беларуските, и руските експерти отбелязват важността на пропагандата и нейните различия в двете държави. Политологът Казакевич казва, че докато на руските власти им се отдава да контролират информационното пространство, в Беларус държавните медии имат аудитория от 25-35 процента. Социологът Коршунов също изтъква, че в Беларус има силни независими медии, извоювали свое пространство, което е в контраст с общото потапяне в руските наративи.

Дмитрий Орешкин

Дмитрий Орешкин

Руският политолог Дмитрий Орешкин смята, че Владимир Путин се е погрижил чрез агитация и пропаганда да си изгради правилен образ: "Пропагандният апарат в продължение на години набиваше в главите на хората следното: Обиждат ни и ни унижават, трябва да се изправим на крака. А Западът така или иначе би наложил санкции, тъй като ни ненавижда. Респективно Путин е прав, нанасяйки предупредителен удар". Той допълва, че и в Беларус има пропаганда, но тя е на Лукашенко, който е заинтересован от собствения си суверенитет, не вярва в успехите на Путин и на този фон се опитва да подобри отношенията си със Запада.

Орешкин обяснява, че благодарение на пропагандата, руснаците възприемат тази война като отбранителна, въпреки че се води на чужда територия. Но рано или късно подкрепата за войната ще започне да намалява, прогнозира Абас Галямов. "Буквално след няколко месеца тя ще започне да се разпада и одобрението ще спадне до една трета", казва той. "И ако войната се превърне в продължителна, подобно на тази в Афганистан, тогава популярността ѝ ще се срине още. Ако се проточи, тази война ще сложи край на режима на Путин", обобщава политологът.

Подобно съдържание