Защо в България няма наука | Новини и анализи от България | DW | 11.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо в България няма наука

В България наука няма и скоро няма да има. Причината е най-вече в липсата на пари. Но не само, твърди Татяна Ваксберг.

„Това, което липсва, е пари за наука“. Тази констатация е стряскаща, но идва някак между другото и съвсем не на място - в интервю, което има за тема наводнените училища във варненския квартал Аспарухово, в Добрич и Мизия. Обсъждат се парите за ремонти, предоставени от МОН с изненадваща за българските условия експедитивност. Министърът на науката и образованието Румяна Коларова обяснява как това е станало възможно: МОН изпраща пари на пострадалите училища, но после чака тези пари да му бъдат възстановени от Комисията по бедствията и авариите. Инак ще остане съвсем без бюджет. Министерството е бедно, то „няма пари за наука, за извънкласни дейности, за целодневна организация на учебния процес“.

Твърдението, че няма пари за наука, вече не звучи скандално - то се е превърнало в клише, което се споменава в скоби в контекста на съвършено различен сюжет. Повечето училищни кабинети по химия, физика или биология не са обновявани от поне двайсет години. Вече е израснало цяло поколение, което си е представяло дадена химична реакция, вместо да я наблюдава.

Малко факти

В момента България отделя само 0.64 процента от БВП за научноизследователска и развойна дейност. Това е 3,25 пъти по-малко от средното равнище в страните от ЕС. Разликата е драматична, но преди десетина години е била още по-стряскаща. По данни на Евростат към 2005 година българските разходи за наука са били четири пъти по-скромни от средните в ЕС. Ситуацията в България очевидно се подобрява, но това става с твърде бавни темпове. Толкова бавни, че след изпълнението на много „ако“ и при голям късмет с хората, управляващи държавата, през 2020 година България ще е „само“ два пъти по-назад от средните нива в ЕС.

Колкото и негативни да са тези очаквания, възможността изобщо да се прогнозира някакво положително развитие би следвало да се цени високо. Страните-членки на ЕС са длъжни да изготвят 10-годишна стратегия, която покрива включително и финансирането на научната дейност. По тази причина България разполага с такъв документ за периода до 2020 година. В годините преди членството такава стратегия не е била изготвяна.

На фона на хроничната бедност в науката България е успяла да постигне двоен рекорд: да разпилее в съмнителни проекти малкото налични пари и да не получи допълнителни средства от чужбина, които с известно усилие би могла да спечели. През изтеклата година стана ясно, че страната е на едно от последните места по усвояване на европейски средства за наука. Наред с това много учени повдигнаха въпроса за манипулации с парите от националния Фонд „Научни изследвания“, които възлизат на стотици милиони.

Studenten Uni Sofia

Съвсем малък процент от висшистите, завършили физика, химия или биология, работят по специалността си

Какво работят химиците?

По данни на МОН огромна част от младите учени не работят изобщо в областта, в която са се дипломирали. Като химици работят само 13.15% от завършилите химия. Като физици работят само 23.66% от завършилите физика. Като биолози работят само 12.75% от завършилите биология.

По данни на НОИ, цитирани в рейтинговата система на българските висши учебни заведения, осигурителният доход на завършилите биология или химия в Софийския университет е 844 лева, а този на завършилите физици - 1058 лева. Абсолвентите на този университет са и най-високо платените в страната. Тези, които завършват аналогични специалности в Шумен, Пловдив или в Югозападния университет, имат почти двойно по-нисък осигурителен доход.

Реализацията на специалисти в областта на точните науки е трудно начинание, а причините за това са толкова очевидни, че дори не се нуждаят от разясняване: България е бедна страна със слабо развита индустрия, в която научният живот не се насърчава, а и липсва цялостно разбиране на изследователския процес като професионална дейност. Въпреки тази яснота, предстои да бъде направено проучване, което цели да установи дали парите са причината, която кара учените да избират алтернативни професии. Резултатите от това изследване ще бъдат готови до края на годината и се очаква да отговорят именно на този въпрос: дали заплатите, които осигуряват алтернативните професии, са драстично по-високи от тези, получавани при работа в областта на науката? Ако отговорът се окаже „не“, проблемът с липсващата наука вече няма да е в едните пари.

Редакцията препоръчва