Защо в България езикът на омразата остава ненаказан? | Новини и анализи от България | DW | 25.07.2016

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Защо в България езикът на омразата остава ненаказан?

Ромите са основен прицел на расизъм и ненавист в 92% от случаите на тревожно растящата нетолерантност към "различните" в България. Николай Цеков потърси мнения на правозащитници и ромски лидери за причините.

Обнародван в средата на юли социологически сондаж на „Отворено общество“ посочва, че след ромите главни обекти на езика на омразата в България са мюсюлманите, турците, хомосексуалните и чужденците. През последните две години делът на анкетираните, които са били свидетели на изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу мюсюлманите, е нараснал почти 4 пъти – от 10,6% през 2014 г. на 38% понастоящем.

„Телевизията продължава да бъде най-влиятелната медия, с която хората свързват разпространяването на езика на омразата – три четвърти от респондентите, които през последната година са чували реч на омразата, са я чували именно по телевизията. Нараства ролята на интернет в сравнение с изследванията през 2013-та и 2014-та. На практика интернет е второто по значение пространство като среда за разпространение на речта на омразата в България. Голяма роля в това отношение вече играят и магазините, заведенията, общественият транспорт и работното място. Увеличава се одобрението за използване в традиционните медии на изрази, които съдържат краен национализъм и реч на омразата срещу роми и мигранти“, се посочва още в изследването.

Изводите сочат, че половината от респондентите одобряват правилото държавата да защитава представителите на малцинствени обществени групи срещу езика на омразата. 59% от тях смятат, че прокуратурата трябва да преследва журналисти и политици, които изразяват неодобрение, омраза или агресия срещу представители на малцинствени групи. Две трети одобряват наказателното преследване срещу агресивния национализъм. Склонността за съобщаване за такива престъпления обаче остава доста ниска – само 23% от участниците в анкетата са заявили, че биха подали лично сигнал в полицията. Цитираните в изследването данни бяха дискутирани по време на проведената през изминалата седмица в София среща на лидерите на най-големите европейски организации, работещи в сферата на антирасизма, правата на човека и ромските въпроси.

Особености на българската реч на омразата

В интервю за „Дойче веле“ председателят на базираното във Франция Европейско антирасистко движение (EGAM) Бенджамин Абтан посочи, че отличителното за България явление на фона на надигащите се в Европа вълни на расизъм и ксенофобия, са „ловците“ на бежанци и мигранти. Стряскащ е и расизмът в антиромските изказвания на високопоставени управляващи политици като министъра на здравеопазването Петър Москов и на шефа на „Патриотичния фронт“ Валери Симеонов.

Roma in Bulgarien -Symbolbild für Armut

Проявите на ненавист към ромите се увеличават, докато усилията по интеграцията не работят

„Маргинализацията на българските роми е породена от бедността и липсата на шансове за добре платена работа и сносни условия за живот. Лошото и сегрегирано образование също е сред основните причини за престъпността. България трябва да инвестира много по-големи средства в ромското образование и благоустройството на ромските квартали. В Европа има различни подходи към ромската интеграция – докато във Франция продължава политиката на депортиране на пристигащите от Източна Европа роми, в Испания е налице работещ модел за тяхното образоване и трудоустрояване“, изтъква Бенджамин Абтан.

Според шефа на Хелзинкския комитет Красимир Кънев, една от причините за свободното леене на речта на омразата в България е апатията на прокуратурата към проблема. Опитът тя да бъде сезирана по повод на расистко изказване на Валери Симеонов в Народното събрание е завършил с отказ, в който се казва, че думите на народния представител били „форма на легитимно изразяване на мнение“. Шефът на ромската неправителствена организация „Амалипе“ Деян Колев посочва обаче и някои пробиви в статуквото. Така например, в началото на юли условна присъда за престъпление, подбудено от етническа омраза, е получил насилникът от пазарджишкото село Овчеполци, който жестоко преби ромско момче само заради думите му, че българите и ромите са равни.

Защо не върви ромската интеграция

Бенджамин Абтан свързва неблагополучията на ромската интеграция в България в разпръскването на средствата от Европейския съюз в твърде общи проекти, докато локалните проблеми на интеграцията по населени места и общини са останали извън приоритетите. Деян Колев припомня факта, че въпреки трудната битка със сегрегацията в училищната система, само за десет години делът на ромите със средно образование е нараснал от 6 на 9 %, а делът на висшистите сред тях се е увеличил двойно, макар и понастоящем той да е под 1 %.

Наблюдава се и устойчиво намаление на ранно отпадащите от образователната система ромски деца. „Наскоро в Кнежа направихме изложба на дипломи на ромски младежи, завършили висше образование. Аз, а и жителите на малкия град, бяхме приятно изненадани колко много техни ромски съграждани вече са успели да станат висшисти. Направихме и изложба, посветена на трикратния световен шампион по бокс Серафим Тодоров, който е от ромски произход. На нея под мотото „За честта на България“ показахме всички негови постижения и отличия. На 2 октомври по инициатива на европейскит антирасистки организации в България ще се състои поредният ромски прайд, посветен на проблемите и перспективите пред интеграцията на най-голямото малцинство в Европейския съюз“, информира шефът на „Амалипе“ Деян Колев.

Подобно съдържание