Защо България не знае дали изнася джихадисти | Новини и анализи от България | DW | 18.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо България не знае дали изнася джихадисти

Над 15 хиляди бойци от 80 държави се бият към момента на страната на "Ислямска държава". Влиза ли България в списъка на 80-те? Въпрос, на който българските институции очевидно не са в състояние да отговорят.

Анализ на Татяна Ваксберг:

Пореден външен министър няма да може да си върши работата заради плачевното състояние на вътрешната политика. В края на миналата седмица министър Даниел Митов обяви намерението на кабинета да криминализира участието на българи в така наречената „Ислямска държава” - терористична сунитска групировка, действаща на територията на Ирак, Сирия и Египет. Митов поясни, че не разполага с данни, които да доказват, че български граждани вече се бият на страната на джихадистите, а законодателната мярка беше представена като превантивна. Външният министър призова “да не се подценява обстановката”, какъвто беше случаят с атентата в Бургас: “Сега трябва да сме много внимателни и трябва да работим в абсолютен синхрон с нашите партньори, да обменяме информация и да сме наясно в кой момент каква опасност съществува”, каза Митов пред Дарик Радио.

Къде са българските служби? И какво правят?

Проблемът на това изказване е в това, че то няма експертна подкрепа вътре в самото управление. Службите за сигурност и разследващите органи изпращат точно обратните сигнали: че не са внимателни, не работят в синхрон, не обменят информация и не са наясно в кой момент каква опасност съществува. Научихме го не само покрай цитирания вече атентат в Бургас, но и покрай разследванията на десетки престъпни групи, развиващи дейности, които само формално са далечни на тероризма: прането на пари и трафика на хора и наркотици. Изграждането на такъв капацитет нито е по силите, нито е в призванието на едно външно министерство, пък било то и най-експертното и най-отговорното. А без работещо следствие и надеждни разузнавателни служби адекватната външна политика ще си остане в най-добрия случай немощна. А в най-лошия случай - прикритие за една функционално поразена страна, излагаща на риск колкото себе си, толкова и своите партньори.

Проблемът стана видим още преди седмици, когато министърът на отбраната в служебното правителство Велизар Шаламанов обяви, че в така наречената джихадистка групировка “Ислямска държава” участват и българи. За това са информирали съюзници на България. Веднага след това Шаламанов беше опроверган от служебния премиер Георги Близнашки, който каза, че не разполага с подобна информация. Не е ясно кой от двамата е прав, но е ясно нещо друго: че в едно и също правителство може да има две противоположни твърдения по въпроси на глобалната сигурност. И че успя да се намери премиер, който да отрече тревожна информация, подадена от съюзници, вместо да обещае да я провери.

Propagandabild IS-Kämpfer ARCHIV

Има ли сред тях и българи?

Тефтерчетата и тероризмът

Разминаването на разузнавателни данни между две или повече страни нито е прецедент, нито е някакъв минус за някоя от страните. Разминаването би било проблематично само в два случая - когато е системно и когато по-слабо подготвената страна се окаже с по-голямо доверие към собствените си изводи, отколкото към предупрежденията на по-компетентен съюзник. В случая с България и „Ислямска държава” важат и двете.

По ирония на съдбата надеждността на българските институции и на техните експерти беше илюстрирана само дни по-късно покрай един съвсем друг сюжет - изчезването на веществени доказателства по дело с висок политически залог. Две тефтерчета бяха обявени за изчезнали от чантата на вещо лице, което не е имало право да ги разнася във въпросната чанта. Къде е гаранцията, че експертите и институциите се отнасят към тероризма по-професионално и по-отговорно, отколкото към делата с политически привкус? Точен отговор, разбира се, няма, но социално-политическият инстинкт едва ли ще ни подведе: имаме гаранция по-скоро за обратното.

Терористичната групировка “Ислямска държава” е наследник на редица джихадистки формирования, съществуващи от над десетилетие. Тя определя себе си като държавно образувание, управлявано от халифат и владеещо територии в Ирак, Сирия, Египет и Източна Либия. По данни на ООН, обявени в края на октомври, на страната на “Ислямска държава” се бият над 15 000 бойци от 80 държави. Влиза ли България в списъка на 80-те? Този въпрос заслужава поне проверка.

Редакцията препоръчва