Защо България връща военното обучение? | Новини и анализи от България | DW | 31.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо България връща военното обучение?

От 1 декември в българските училища отново ще има часове по военно обучение. Защо България връща военното обучение? Добре обмислена ли е тази стъпка? - пита Мирела Иванова и представя различни гледни точки.

Пътувах с трамвая покрай националния стадион близо два часа преди началото на срещата между “Левски” и “ЦСКА”. Малко преди да се спусне по улица “Граф Игнатиев”, мотрисата бе блокирана от полиция и групи фенове. Близо 40 минути останахме като заложници на огромни тълпи от агресивни младежи, които носеха агресивно облекло и скандираха агресивни лозунги. Някой в трамвая изрече на висок глас: “Тези деца сега трябваше да са в казармите”.

Стряскащо, но и уместно твърдение. Редовната военна служба в България бе отменена и бе създадена професионална армия. Промяна, посрещната първоначално с облекчение от всички, за които казармата се бе превърнала в символно място на “задължително затъпяване” и скрито насилие. Днес обаче сме свидетели, че отпадането на задължителната военна служба за младежите носи и негативи. На първо място хората на тази възраст, особено недообразованите и безработните, не знаят в какво да вложат енергията си и най-често я трансформират в агресивни поведенчески модели, рушат я със самоубийствени пороци, попиляват я без смисъл и цел. Израстват и без необходимото, изградено от семейната и училищна среда внушение, че дължат нещо на обществото. У тях се разрастват разрушителни стихии, видими и с просто око на публични места - вандалски жестове и действия, неадекватно и асоциално поведение.

Каква е целта и кои са средствата за постигането ѝ?

Връщането на задължителната военна служба или възстановяването в някаква форма на “Строителни войски” е немислимо дори само по икономически причини. Имотите и базите на армията отдавна за разпродадени или пустеят полуразрушени. Но защо и как се връща военното обучение в училищата, добре обмислена ли е тази стъпка или ще се превърне в поредния формален експеримент?

“Началната военна подготовка за учениците в 9 и 10 клас се въвежда от 1 декември. Военното обучение ще е в рамките на пет часа. Предвижда се и въвеждане на 90 часа военно обучение във висшите учебни заведения”, съобщава министърът на отбраната Ангел Найденов на заседание на Обществения съвет по отбранителна политика (ОСОП). Министър Клисарова потвърди информацията.

Bulgarien Verteidigungsminister Angel Naidenov Oktober 2013

Министър Найденов

В учебната програма, качена на сайта на МО, са изброени предвидените за усвояване в часа на класния ръководител теми. Спецификата им говори, че те ще бъдат изнасяни като лекционен курс и едва ли ще предизвикат особен интерес у учениците. Доста по-уместно изглежда подготовката на младите хора да се осъществява в практически, задължителни или свободноизбираеми часове по оказване на първа помощ, организиране на екскурзионни походи и тим билдинги по планинско ориентиране, съобразени с възрастта и съчетани с програми за взаимопомощ, изготвени от психолози.

Всеки със своята си истина

Анкетите сред ученици и учители показват, че по-възрастните педагози са носталгично настроени - погледът им е обърнат към собствените им романтични младежки преживявания. Живеят със заблудата, че някогашното военно обучение може да бъде безпроблемно “копипействано” в съвременното училище и това автоматично ще подобри дисциплината. Учителят Евгени Коев споделя в национален ефир своите “приятни асоциации” за десетте дни в някогашния военно-полеви лагер: “Наред с редицата дейности сред природата, игри на партизани и фашисти, даване на караул, включително и нощем, включително и веселата част... Аз лично имам убеждението за едно много полезно обучение”. Ученическите отговори са твърде разноречиви в зависимост от възпитанието и пола: момичетата и момчетата демонстрират различен тип “невеж непукизъм”.

Митко Новков, дългогодишен психолог и социолог на културата е категоричен: “Въвеждането на военно обучение в училищата няма никакъв смисъл, ако не е свързано с реагирането при бедствия и аварии. Честно казано, като чета как ще протича това т.нар. "обучение", това ще си е чиста проба проформа предаден материал: да се действа при извънредни условия не се учи на приказки, а трябва да се прилага на практика. Ако е вярно, че класният ще е в основата на тези уроци, представям си как някоя по-възрастна учителка ще обяснява на учениците какво да се прави при земетресения например, че и да им показва. Ще пада луд смях и за пореден път учителският авторитет ще бъде накърнен. Ако обаче нещата са свързани наистина с някакво военно обучение - боравене с оръжие, противогази и други подобни дивотии, мисля си, че това не просто е излишно, а направо вредно. Ще е знак за реставрация на едни практики, отдавна отречени както в България, така и по света. Остава само да възстановим и маршовата песен и строевата подготовка, та окончателно да осъзнаем, че живеем в някакъв кошмар, в който зад фасадата на демокрацията се крият разни мушмороци, които не само нямат нищо общо с нея, но и я подриват по всякакви начини”, казва психологът Митко Новков.

Редакцията препоръчва

Реклама