Защо българите са предпоследни по чужди езици? | Новини и анализи от България | DW | 02.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо българите са предпоследни по чужди езици?

Българите учат чужди езици повече от другите в ЕС, но научават по-малко, твърди Евростат и поставя България на предпоследно място по владеене на чужди езици. "Този резултат ме изненада", казва за ДВ д-р Георги Жечев.

Доктор Георги Жечев, който е заместник-председател на комисията за Централна и Източна Европа към Международната федерация на учителите по френски език, участва наскоро в кръгла маса в Дърбан, Южна Африка, в рамките на която е било обсъдено къде как се изучават чужди езици. Жечев твърди, че при сравняване на образователните системи България се оказва много напред и дори буди завист сред учителите от Испания, да речем. „Испанските ученици излизат от училище с ниското ниво А2 по съответния чужд език, докато в България част от децата завършват с ниво В2. Българските профилирани гимназии и паралелки са много добре развити, докато в другите страни от ЕС изобщо не съществува толкова масова мрежа за засилено изучаване на чужди езици. Да не говорим, че в България се учи задължително и втори език, а учебните часове по тези предмети са повече, отколкото в повечето страни от ЕС. Това е и причината да съм изненадан от резултатите на Евростат. Просто всичко би трябвало да е обратното“, казва Жечев в интервю за Дойче веле.

Според данните на европейската агенция, едва 39 на сто от българите смятат, че знаят „поне един чужд език“. След тях са само унгарците, където така мислят 37 процента от анкетираните. За страните от ЕС стойностите по този показател са съвсем различни: средно 66 на сто.

Двата основни проблема

Според Георги Жечев, тези изненадващи данни са резултат от дългогодишни проблеми в чуждоезиковото обучение: проблеми, към които властите от самото начало не се отнасят сериозно: „В страната не се спазват два основни стандарта в чуждоезиковото обучение: групите да бъдат малки, от около 12-14 деца, а учителите да създават у децата както писмени, така и устни умения по съответния език. В България обаче класовете не се разбиват на групи - езикът се учи от цялата паралелка. Що се отнася до учителите, те са свикнали да преподават писмени упражнения и пренебрегват устната реч. Затова в края на обучението си учениците често пъти владеят граматиката и могат да пишат, но не умеят да участват в разговор. По този начин си обяснявам данните на Евростат“.

Доктор Жечев, който е и преподавател в катедрата по романистика в СУ „Св. Климент Охридски“, твърди, че и за двата проблема има решение. По въпроса за разделянето на класовете на по-малки групи се налага Министерството на образованието да създаде съответната нормативна база: „Учителите много пъти са го предлагали, но от министерството неизменно им отговарят, че малките групи означават повече учители, а за това нямало пари. Ами очевидно ще трябва да се дадат тези пари, ако страната иска да има хора с реална чуждоезикова подготовка“, казва Жечев.

Bulgarien Grundschule neu

"Основната причина за този нелицеприятен резултат е общото ниско ниво на българското средно образование като цяло", казва д-р Георги Жечев

Относно втория проблем - този с незадоволителното преподаване на устна реч, Георги Жечев казва следното: „Този проблем може да се реши чрез квалификация на учителите. Българското правителство дълго време разчиташе на това, че чуждите културни институти ще организират за тяхна сметка обучението на учителите, но тези институти вече не искат да плащат за това и смятат, че България трябва да се организира сама. Действително, в министерството има дирекция „Квалификация на учителите“, която би могла да ползва европейски фондове, например. Но вместо това тя оставя директорите на гимназиите да излизат с предложения за подготовката на учителите“.

Дефектите на училището

Жечев припомня, че равномерното създаване на писмени и разговорни умения е изискване на общоевропейската рамка за езиците. Според нея учителят трябва да помогне на ученика в развиването на четири различни умения поравно: писмено разбиране и изразяване и устно разбиране и изразяване. Българските ученици масово не владеят последните две, казва Жечев и прави следното уточнение: „Основната причина за този нелицеприятен резултат е общото ниско ниво на българското средно образование като цяло“, посочва Жечев. По думите му, няма и кой да открои като проблем недостатъчната квалификация на учителите, защото инспектирането на учебния процес е много формално. "От инспекторите се очаква да пишат докладни, вместо да помагат на учителите да намерят път към по-доброто преподаване. Често пъти от инспекторите дори не се изисква да влизат в часовете по чужд език“, казва д-р Георги Жечев.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва