Защо българите не вярват на медиите | Новини и анализи от България | DW | 05.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо българите не вярват на медиите

Има ли в България независима журналистика? Защо 25 години след прехода към демокрация само един от всеки седем българи вярва, че медиите са свободни? Георги Папакочев обобщава мнения на експерти по повод едно проучване.

Само 14% от българите вярват, че в страната има независима журналистика, а сред софиянци този процент е дори наполовина по-нисък. Това показва представително проучване на агенция "Маркет линкс", проведено по поръчка на фондация "Конрад Аденауер". В годишния доклад за политическата журналистика в България, представен от фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" в София, се съдържат и други тревожни констатации.

Едва 4 на сто от анкетираните 1200 пълнолетни граждани посочват вестниците като предпочитан информационен източник, докато за 62% тази роля изпълнява телевизията. Други 20% от гражданите се информират основно от интернет. Авторите на изследването са констатирали, че двете най-големи политически партии в страната са предимно негативно представени в медиите, докато премиерът Орешарски и някои по-малки партии имат по-диференциран медиен образ.

"Годината на враждебната реч"

Според председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов 2013-та определено е била "Година на враждебната реч". За разлика от 2012-та, която експертът нарича "Година на медийните войни", през последните 12 месеца почти всеки в публичното пространство е посягал към репертоарните средства от "словото на омразата". Лозанов допълва:

"Произходът на "враждебната реч" е преди всичко политически и политическата комуникация през тази година започна да преминава през този вид говорене. Това означава да превръщаш опонента, различния, във враг и да искаш да го унищожиш. А да унищожиш политическия си враг означава да смениш политическия дискурс с правен, да обвиниш опонента си в престъпление и евентуално да го вкараш в затвора", пояснява медийният специалист.

Bulgarien Georgi Lozanov

Георги Лозанов

Според него това е един процес на търсене на политическите вини за прехода: "Сега, 25 години по-късно, в България беше генериран мощен медиен процес, в който се търсят политическите вини на посткомунизма, на четвъртвековния преход. През 2013-та не се правеше политика, а се търсеше отговорност от политиците, и медиите бяха сцената на това искане", констатира доц. Георги Лозанов.

Голямото медийно партизиране

От тазгодишния доклад за медийната среда в България става ясно, че основните български медии са силно пристрастни при отразяването на вътрешната политика. Означава ли това, че се обособяват чисто партийни и политически медии в страната? Доцент Орлин Спасов от фондация "Медийна демокрация" отговаря така:

"През 2013 г. наблюдавахме много сериозна поляризация на медиите, която следва поляризацията на политическия живот, настъпила най-вече вследствие от втората протестна вълна. При отразяването на първите протести от февруари-март информационните средства не бяха твърде разединени в мненията си и доста синхронно заставаха на страната на недоволството. След това редица централни издания и телевизии се възползваха от новата "революционна ситуация", за да сменят ориентацията си. Някои се ориентираха по-скоро към отразяване в полза на ГЕРБ, други образуваха своеобразен информационен център за протестите срещу правителството на Орешарски, трети се опитаха да демонстрират неутрална позиция. По сходен начин и по-малките медии ясно се определиха в рамките на политическия спектър по своето отношение към случващото се в страната. И това наистина се оказа нещо ново - просто станахме свидетели на своеобразно медийно партизиране", казва медийният експерт. "А колкото до възможен лош сценарий за медийната среда през тази година той изглежда съвсем реалистичен и се съдържа в опасността България да продължи сриването си в международните класации на "Фрийдъм хаус" и "Прозрачност без граници". "Какъв по-лош сценарий от това?"- пита риторично доц. Орлин Спасов.

Има полезен чужд опит

Christian Spahr vom Medienprogramm der Konrad-Adenauer-Stiftung

Кристиян Шпар

Може ли да се помогне на българската медийна среда да излезе от кризата, в която се намира? Ръководителят на медийната програма за Югоизточна Европа на германската фондация "Конрад Аденуауер" Кристиян Шпар каза пред Дойче веле, че за тази цел са необходими две предпоставки: "Най-напред е нужно играчите на българския медиен пазар сами да стигнат до извода, че липсващото доверие към медиите трябва да бъде възстановено. Ако по този въпрос бъде постигнат някакъв вид консенсус, всички следва да седнат на една маса и да започнат да обсъждат не собствените си персони, а да се съсредоточат върху общите интереси и проблеми".

Тогава Кристиян Шпар вижда и възможност за някаква помощ: "Всички ние членуваме в ЕС, всяка страна може да се поучи много от опита на останалите членки. Ние, германците, също сме научили много от другите страни как да изградим собствената си демокрация след Втората световна война. Затова смятам, че бихме могли да помогнем за създадаването на условия за диалог между експерти от различни държави, както и да анализираме кои добри примери от германската медийна практика могат да бъдат полезни в български контекст. Може би това е бъдеща задача на фондация "Конрад Аденауер", но но на този етап бихме желали да съберем българските експерти на модерирана от нас дискусия - все пак става въпрос за много и различни интереси и често е трудно хората да започнат да разговарят един с друг. Ако успеем да осъществим подобен диалог, ще бъдем наистина много доволни", заяви ръководителят на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" Кристиян Шпар.

Редакцията препоръчва