Защо българите нехаят за природата? | Новини и анализи от България | DW | 15.01.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Защо българите нехаят за природата?

В България нямаме склонност да мислим за далечното бъдеще. А още по-малко сме склонни да направим нещо за мъглявата кауза на човечеството или на децата отвъд нашите собствени, пише в коментара Ивайло Дичев.

Помните ли вица? „Кой е най-големият враг на социализма? Отговор: Капитализмът и четирите годишни времена."

Историята сякаш се повтаря, защото природата май ще се окаже най-сериозният проблем и пред управлението на ГЕРБ. След наистина малобройните, но пък много упорити протести срещу унищожаването на дюни, защитени територии и животински видове, дойде нарастващото раздразнение от фините прахови частици (с които, както разбрахме от една коледна снимка пред камината, г-н Борисов също замърсява въздуха на София). Хайде, всичко това се поразмина, но тогава дойде кризата с водата в Перник, каквато вероятно очаква и много други градове. И като капак се размириса на италианско-африкански боклук.

В България еко-темите служат за театър и политически злоупотреби

Управляващите в крайна сметка пожертваха министъра на околната среда и водите и решиха да заменят математик със специалист по народни танци и митници от съответното номенкратурно ниво - сякаш за да не остане никакво съмнение, че продължаваме да живеем в социализма. Ако смятат това министерство за трета глуха, където може да се прати верен кадър, който нищо не разбира - чакат ги още политически аварии. Вероятно нямаше да се стигне чак до арест, ако ВМРО не бяха се заинатили глупаво, а просто бързичко бяха изпратили г-н Димов в заслужен отдих. Е, наложи се работата да стане по трудния начин, както казват в американските филми. А това пък се оказа добър повод за новия главен прокурор да се изяви като български Кьовеши и пътьом да запуши устата на онези, които протестираха срещу него. Защото Гешев започна именно с Димов, срещу когото същите протестиращи многократно излизаха на барикадата.

Г-н Борисов навярно си е направил сметката, че зелени в източна и южна Европа не се въдят. На пръв поглед така излиза: вместо да дойдат в София и да изпочупят града с прочутите си винкели, перничани кротко проклинат съдбата, докато медийните мислители повтарят, че търсенето на виновници нямало да им донесе вода. Що се отнася до партията на зелените, тя май потъна в коалицията „Демократична България" и едва ли самостоятелно може да разчита на повече от процент електорална подкрепа. Струва ми се още, че в тази коалиция има и напрежения между зелените и новите традиционалисти, които решиха да обновят идеологическите си одежди, като поведат борба срещу зеления социализъм, еко-фашизма или както там го наричат тръмпианците по света.

Колкото до опозиционната БСП, която се кани да внася вот на недоверие по темата: ами нека си припомним, че тя е традиционно скептична към зелените идеи. Тоест, каква легитимност има тъкмо БСП да се пени по еко-теми, след като десетилетия свързваме тази партия с Белене, Ковачки, големи шлемове и т. н.? Още по-важна е историята: Русенският комитет, създаден през 1988 срещу обгазяването на града, после Екогласност - това бяха първите антикомунистически организации. И въпреки инжинеринговите усилията за създаване на партийни двойници, социалистите така и не успяха да придърпат еко-вота към себе си. А помним още Чернобил, пресъхналото Азовско море, екологическия крах на комунизма...

Отвратителната жлъч срещу Грета лакмус за мисленето в България

В така нареченото дясно пространство еколозите също нямат никакви шансове. Зелените идеи са обект на брутални подигравки от новата алтернативна десница, която обединява бизнес-ориентирани десни, антиевропейски популисти и кафяви медии-бухалки. Отвратителната (макар и доста глуповата) жлъч, която се изля върху Грета Тунберг, онагледява начина, по който тук се разсъждава за бъдещето на планетата.

На този фон не само България, но и целият регион се отдалечава непоправимо от богатия европейски Северозапад, където зелените започват трайно да изместват старата социалдемокрация. В Германия те вече са втора политическа сила, а както виждаме от „Зелената сделка", предложена от Урсула фон дер Лайен, зелените вече насочват и политиката на Еврокомисията. Многозначителен е фактът, че източноевропейците се оказват един от сериозните проблеми пред тази „Зелена сделка". В целия регион еко-идеите не са особено на мода, включително и поради липсата на развита индустрия и на толкова много гъсто населени градове. Напротив, в България например все още битува носталгията по комунистическата индустриализация, когато дори на десетолевката гордо пушеше комин. Чувстваме се несправедливо бедни и лесно ни убеждават, че екологията е лукс, а „Зелената сделка“ - някакъв трик на големите, които пак искат да  ни прецакат. За тукашните хора е трудно да повярват, че качеството на живота (климатът, спокойствието, храната) са най-конвертируемите ни предимства. Още по-трудно ще повярват пък в новите ценностни нагласи на зелените, които проповядват качество, вместо количество, творчество, вместо консумация, човешки смисъл, вместо проценти на растеж.

Професор Ивайло Дичев

Професор Ивайло Дичев

Еко-вълната на Запад се надигна и в резултат от фрагментирането на обществата. В повечето по-развити страни вече трудно може да се говори за работническа класа, която социалистически партии да защитават.  В заводите са останали малко хора, които при това гласуват по-скоро надясно. Все повече се разбягват и очакванията към пенсиите (виж Франция), към образованието, към здравеопазването. В последна сметка единственото, което безспорно може да обедини атомизираните общества, това е природата, защото тя сякаш ни се полага по право като човешки същества. А индивидуализмът, възприет от западните зелени, има и друго измерение: човешките права, толерирането на различията, все либерални теми, чужди на социалистически партии като българската или румънската.

Природата не се явява в главата на селянина

Не ми е приятно да си го призная, но си давам сметка, че скоро зелените идеи няма да завладеят масите в България. Те са израз на един нов младежки идеализъм в егоистичния ни свят, а ние тук обичаме да пребиваваме в сладката си депресия. За далечното бъдеще нямаме склонност да мислим, още по-малко сме склонни да направим нещо за мъглявата кауза на човечеството или на децата, отвъд нашите собствени и биологически. Граждани сме общо-взето от 2-3 поколения, а природата не се явява в главата на селянина, защото той просто си живее в нея. Мисъл за природата се появява тогава, когато сме на път да я загубим, а у нас буренак още колкото искаш. Да не забравяме и новата дигитална пропаганда, която ще насъсква гражданите срещу „зеления октопод…

Борисов да не подценява еко-възмущението

Нека накрая пак да си припомним края на комунизма. Дали гражданите бяха чак толкова загрижени за хидропроектите Рила и Места? Ако да, защо така бързо забравиха екологията в хода на битката за промяна на системата? Или всъщност зад екологията се криеше друго недоволство? Г-н Борисов трябва да внимава за уроците на историята. Зад възмущението по еко-теми днес се нагнетява един много по-мощен гняв на гражданите - от това, че новата партийна номенклатура в продължение на десетилетия приватизира обществените ресурси, че монополизира шансовете за правене на бизнес, за добро образование, здравеопазване, за достоен живот. Битката за природата може да се окаже само началото.

 

Редакцията препоръчва

Реклама