Защо Борисов изчезна точно сега? | Новини и анализи от България | DW | 24.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо Борисов изчезна точно сега?

Почти половината българско правителство изчезна за седмица от Европа - точно сега, когато тероризмът изправи ЕС пред небивало изпитание. Кабинетът на Борисов страда от остра форма на безотговорност, смята Т. Ваксберг.

default

Борисов с кмета на Шанхай Ян Сюн

Осем от общо двайсет министри отсъстват от България поне за една седмица. През уикенда заминаха за Китай. Продължителността на това отсъствие щеше да впечатлява и в мирни времена, но след терористичните атаки в Париж и при сегашния повишен риск за сигурността в ЕС това е просто необяснимо. За Китай заминаха както премиерът, така и външният министър. А с тях - още шестима министри, сред които и един вицепремиер.

Според официалната информация, посещението на премиера в Шанхай, Суджоу и Пекин продължава от 22 до 27 ноември, тоест - през цялата работна седмица. В средата на този отрязък от време, на 24 и 25 ноември, в Суджоу ще се състои и среща на премиерите на Китай и на страните от Централна и Източна Европа. Наред с това в програмата са включени участие в инвестиционен форум, срещи на премиера Борисов с китайски кметове и още няколко отдавна замислени инициативи.

А Европа е във война

Полезността на тези срещи и форуми е отделен въпрос. Не защото е съмнителна, а защото войната, която тероризмът обяви на Европа, може всеки момент да обезсмисли и най-добрите икономически планове. И защото в момент на толкова голяма заплаха политическото лидерство се познава по действия, адекватни на всеобщата тревога. А не по физическо отсъствие от мястото на кризата.

Един от най-разпространените отговори на тероризма гласи, че дневният ред на обществото не бива да се изменя под въздействието на заплахата. Тъкмо затова на вълната на най-силните страхове след атентатите в Париж Франция не отмени концерти и мачове, не затвори кафенетата. С други думи: не спря да живее. По същия начин постъпиха и останалите държави от ЕС (като изключим Белгия, която и днес, единайсет дни след атентатите, продължава да издирва укриващите се в страната терористи).

Само че това правило е приложимо само по отношение на делника в отделните общества - то не важи за дейността на правителствата. И не може да послужи за алиби на българския премиер, който заедно със седем министри изчезва от хоризонта за повече от седмица. В моменти на терористична заплаха като сегашната тъкмо правителствата са тези, които променят дневния си ред с цел да осигурят по-спокоен живот на всички останали. За България, както и за всички останали страни от ЕС, това означава следното: намиране на единна политика по отношение на тероризма и бежанците; осмисляне на шенгенските граници, през които - както се оказа - са преминали безпроблемно поне трима от терористите; възможна ревизия на надеждността на службите за сигурност в отделните страни-членки. И най-вече - непрекъснати послания за единство и солидарност в рамките на ЕС.

Логика, която българското правителство изглежда не споделя. А ако я споделя, по нищо не личи, че я следва в действията си. Ако утре запитат премиера защо е заминал на другия край на света за толкова дълго време точно в този момент, най-много да чуем някой дебелашки риторичен въпрос. Примерно: А какво да правя в Европа, да ловя бомбите с голи ръце ли? Или да вардя с пушка терористите по улиците? Можем да сме сигурни, че ще има подобни коментари - прецеденти не липсват.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

България не е застрашена?

Има публикации, в които се твърди, че България е по-далеч от терористичната заплаха, отколкото други страни в ЕС. И че това щастие се дължи на два фактора: България е хем маргинална страна, хем е почти без бежанци. И че по тази причина няма нужда да се преиграва със загрижеността.

Но освен че е фактически невярно (преди няколко часа САЩ обявиха, че съществува “увеличена терористична заплаха” в целия свят), това твърдение не отчита и един основен факт: България вече беше терен за терористите - на аерогарата в Бургас през 2012 година. Тоест - когато още нямаше бежанска вълна, а България имаше точно толкова „голяма” тежест на международната сцена, колкото и днес. Тероризмът, пък макар и в далечен Париж, е последният сюжет, за който може да се каже, че не ни засяга.

Реклама