Защо беше този странен протест в София? | Новини и анализи от България | DW | 17.09.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо беше този странен протест в София?

Много странен беше този протест в София. Имаше си лозунг: "Оставка, съд и смяна на системата". Но така и не се разбра защо беше организиран, по какъв повод, с каква цел. Ясно е само едно: така промяна не се постига.

Коментар от Ивайло Дичев:

Поради кризата на старите понятия, в политологическа употреба все по-често влиза терминът „улица“. Кой може да свали Бойко Борисов? Засега не се вижда такава партия, но пък може да го свали улицата, заключават анализаторите. Социолозите не констатират такива тенденции, но, както знаем, улицата е непредвидима и неуправляема, досущ като американските урагани и нашите наводнения.

Разбира се, не всеки протест е „улица“. Майките на деца с увреждания например имат съвсем ясна кауза, дори и не винаги да се разбират помежду си. Нямаме съмнения и за протестите по повод катастрофата край Своге, нито за онези срещу ареста на двамата разследващи журналисти. Гладната стачка на Босия също имаше разбираемо за всички послание, макар и облечено в улична, т.е. неадекватна форма.

Ивайло Дичев

Проф. Ивайло Дичев

Хаос, байраци, хоругви

За разлика от всички тези протести, състоялият се в неделя протест под мотото „Оставка, съд и смяна на системата“ олицетворява понятието „улица" в неговата теоретична чистота. Кой, защо, по какъв повод - лично аз така и не разбрах. Недоумението нараства още повече, ако проследим целите на протестиращите. Иска се практически всичко: от съд за всички правителства до увеличаване на пенсиите, от Велико народно събрание до управление чрез референдуми по швейцарски модел. Заплашват с нахлуване в парламента и предупреждават, че готвят жалба до Европейската комисия, задето сме били с най-ниски заплати. Явно става дума за някакъв български цайтгайст, защото наскоро движение „Заедно“ поиска национален референдум за „6-7% икономически растеж“.

В потока на гнева се разпознават и някои пропагандни тези на социалисти и националисти. Да се махаме от НАТО и наместо да даваме пари за самолети, да ги дадем на народа. Да връщаме сирийците на Асад, защото бил добър и слушал Путин. Управляващите нарочно убивали кози, а на емигрантите не позволявали да ползват медицинска помощ в България. Тук-там расизъм, русофилство, ругатни срещу соросоидите, макар че изобщо не се разбира какво общо има тук тъкмо Сорос.

Но добре, да не бъдем твърде критични: улицата няма програма, тя е изблик на недоволство. А изблиците, както знаем, си служат с подръчни изрази, чути из медиите, с байраци, хоругви, тениски, плакати от предишни протести. На фона на всичко това истински трогателно прозвуча майка, която плачеше пред камерата: „Не искам дъщеря ми да заминава, няма да се върне“.

Протестът беше обявен като стихия, самозародила се във Фейсбук и увлякла десетки хиляди емигранти. Румънските протести от август очевидно пак са ни пример, след като толкова се възхищавахме от ефикасната им прокуратура. Повечето протестиращи пред нашия парламент обаче изобщо нямаха чуждестранен вид - бяха хора над средна възраст, очукани от живота, очевидно отчаяни и обезверени (не говоря за винаги бодрия Йоло Денев, който и тук се добра до мегафона).

Защо нашите емигранти не се завърнаха така масово, както румънските? Във Фейсбук много от тях написаха, че подкрепят, но не можели да отсъстват от работа. Което ме навежда на мисълта, че отпускарският август навярно щеше да бъде по-добър месец за протестен туризъм. Във всеки случай догонването на чуждестранния пример никога не ражда спонтанни неща.

Салата от гневове

Що се отнася до организацията, очевидно не са научени уроците за двусмислената роля на Фейсбук в подобни инициативи. Хората лайкват, подкрепят, после продължават да си вършат работата със спокойна съвест. Затова резултатът, какъвто го видях, беше просто хаос - разнопосочни и безумни лозунги, викане един през друг, безсмислена агресия срещу БТВ, дошли добросъвестно да ги отразят (за беда дойде тази победа на гимнастичките, иначе щяха да са първа новина).

Дали организаторите, сред които и търсещият изява издател на лондонския вестник „Будилник“, не успяха да овладеят енергията на улицата? Или пък предпочетоха да се скрият зад спонтанната самоорганизация на дигиталната улица? Или са просто поредната жертва на новия дигитален анархизъм, според който протестът трябва да е без център и лидерство, за да няма обвинения, че е платен - един вид природно бедствие, което ще преобърне държавата?

Междувременно, както си е редът, избуяха и конспиративни теории. Например, че зад протеста стои БСП, която в същия този момент напуска парламента и тръгва сред народа като един вид пътуваща улица. Други заподозряха дългата ръка на Слави Трифонов, идеолог на референдумната демокрация, а някои предположиха, че плаща един друг мистериозен персонаж - Цветан Василев. Разбира се, не беше пропуснат и завършекът на това логическо упражнение - че протестът е организиран от самия Борисов, който по този начин искал да се самосвали. Да не забравим и художествената хрумка на една медия, че се целял хаос, след който Радев да обяви извънредно положение. (Вероятно са постигнали много кликове).

Ако зад тази акция стоят някакви сенчести сили, те явно не са от най-сериозните, защото едва ли точно тази салата от гневове ще успее да увлече народа. По всяка вероятност се задават още протести, а накъде ще тръгнат, това зависи от умението на гражданите да се организират и да поставят реалистични искания. Радикалните викове „Убийци“ и „Мафия“, нелепите искания за разпускане на партиите - това изпуска парата, да, но в крайна сметка само укрепва статуквото в едно фаталистко усещане за безнадеждност. Сериозната промяна ще дойде едва тогава, когато започнем да говорим за политики, не за революция.

Редакцията препоръчва

Реклама