Защо Белгия ражда джихадисти? | Новини и анализи от Европа | DW | 16.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Защо Белгия ражда джихадисти?

Много от уликите срещу терористите от Париж водят към Белгия. Тази страна все повече се превръща в европейски резервоар за джихадизъм. Защо точно Белгия?

default

Брюкселският квартал "Моленбек" е считан за свърталище на ислямисти

Оценката на политолога Асием Ел Дифрауи е категорична: „Белгийците сами са виновни за този проблем. Те занемариха наблюденията над джихадистките среди, не предприеха превантивни мерки и се провалиха изцяло в това отношение", казва той. Експертът по въпросите на Близкия изток смята, че основната причина за този провал се крие в голямото вътрешно разединение на страната. "Белгийците се занимават твърде много със самите себе си. Изпокараните помежду си фламандци и валонци от години се блокират взаимно, вместо да се заемат с вътрешнополитическите проблеми на страната", казва той.

При това има спешна нужда от решителни действия. По данни на Лондонския "International Centre for the Study of Rаdicalisation and Political Violence" /ICSR/, от края на 2011 година до края на 2013 година за Сирия и Ирак са заминали до 11 000 ислямистки бойци. Почти всеки пети от тях е от Европа. Белгия води в тази тъжна класация с най-малко 296 джихадисти. Само за сравнение: От осем пъти по-голямата Германия към джихадистите са се присъединили "само" около 240 бойци. Спрямо броя на жителите си, Белгия е най-големият "резервоар" на европейски джихадисти - с 27 бойци на един милион жители.

От Вервие в Сирия

Belgien Anti-Terror-Einsatz in Verviers 15.01.2015

Антитерористична акция на полицията във Вервие

Малкият град Вервие в източната част на Белгия показва защо войнствената форма на ислямизма е толкова привлекателна за част от гражданите. Учените от университета в Лиеж са изследвали социалните отношения във Вервие, който е сред най-бедните белгийски градове. 15 процента от общото население на града /53 000 души/ са с миграционни корени. В града съжителстват общо 117 националности. Сред тях е и втората по големина чеченска общност в страната, която минава за инкубатор на ислямизъм. Колко голяма е готовността за насилие в тези среди стана ясно в началото на 2015 година, когато белгийската полиция проведе операция за предотвратяване на евентуални терористични атаки. В сблъсъка с полицията загинаха двама ислямисти, които бяха стреляли с автоматично оръжие срещу полицаите.

Икономическа безперспективност

Не само радикалните мюсюлмани са дискриминирани при търсене на работа в Белгия. Около 6 процента от белгийците изповядват ислямска религия. Те обаче биват дискриминирани, дори когато са родени в Белгия и владеят езика перфектно. Отношението към тях е като към чужденци. Това показват резултатите от изследване на Европейската мрежа срещу расизма. По данни от 2012 година квотата на безработните сред родените извън ЕС, е била три пъти по-висока от тази сред родените в Белгия. „Амнести интернешънъл” критикува Белгия, че не полага достатъчно усилия за интеграцията на чужденците. През 2012 година правозащитната организация публикува доклад, от който стана ясно, че белгийските фирми имат доста широки възможности да отказват работа на хора с различна религия. Най-силно засегнати от тази дискриминация са жените, носещи мюсюлмански забрадки. Твърде често неудовлетвореността и разочарованието тласка подобни хора в ръцете на фундаменталистите.

Популизъм и сурови мерки

Symbolbild Frau Islamischer Staat

Белгия забрани мюсюлманските забрадки на обществени места

Независимо от това, че проблемите са отдавна известни, Белгия продължава да залага на популистки действия и на сурови мерки за сигурност, вместо на реални усилия за интеграция. През 2009 година например властите в Антверпен забраниха носенето на мюсюлмански забрадки на обществени места. А две години по-късно Белгия въведе закон срещу бурките. Беше въведена и глоба от 137,50 евро за нарушаване на закона, макар че той засяга едва 270 от общо около 200 000 мюсюлманки, живеещи в страната. В зрелищен съдебен процес през 2012 година официално беше забранена организацията "Sharia4Belgium", а през 2014 година лидерите на организацията бяха осъдени на до 12 години затвор. След няколко атентата в началото на 2015 година правителството засили използването на специални разузнавателни средства и предупреди за повишена степен на терористична заплаха.

Политологът Асием Ел Дифрауи се надява, че след атентатите в Париж, властите ще покажат по-голямо желание да интегрират мюсюлманите в белгийското общество. Според него, това е едно от условията за пресушаване на ислямисткото блато. Ако е необходимо, би трябвало да се окаже и външен натиск над страната: "Самите французи няма да допуснат Белгия да си остава все така бездейна и в бъдеще", заключава той.

Редакцията препоръчва

Реклама