″Защото бежанците им напомнят за техните роми″ | Новини и анализи от Европа | DW | 25.05.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Защото бежанците им напомнят за техните роми"

Отпорът срещу бежанците в Източна Европа се дължи най-вече на това: дори само външният вид на тези хора напомня на източноевропейците за техните роми - и за провалената им интеграция, казва политологът Иван Кръстев.

Под заглавие „Из Европа броди не призрак, а зомби” берлинският "Тагесцайтунг" коментира убийствения национализъм и съюзяващите се с него източноевропейски политици:

„Половината Балкан е деградиран до някакъв обръч от микроскопични държавици с опълченска съпротива, до буферна зона от непредвидими и авторитарни еднолични режими, с чиято помощ ядрото на Европа се пази от кризи и от миграцията. И затова кризите винаги започват в периферията - най-напред финансовата, после бежанската. Кризите от 20 век се завръщат като вампири - из Европа броди не призрак, а зомби: убийственият национализъм и политиците, които не се справят вътре в своите граници, влизат в някакви тревожно непроницаеми съюзи. И отново потръгва пренареждане, в чиито рамки човешките права ще бъдат пожертвани в името на правото на народите на самоопределение. С всички последствия.”

Това мнение на Соня Фогел от левия „Тагесцайтунг” косвено получава един доста по-различен и много диференциран отговор в обширна публикация на по-консервативния „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ). Кореспондентът на вестника Михаел Мартенс разговаря с българския философ и политолог Иван Кръстев и с австрийския историк Оливер Йенс Шмит за нарастващите различия между „старите” и „новите” европейци - както конкретно във връзка с бежанците и мигрантите, така и на ценностно равнище. Дали пък Западна Европа не демонстрира морално високомерие, пита журналистът, а Иван Кръстев отговаря така:

Иван Кръстев

Иван Кръстев

"В Югоизточна Европа ромите са символ на Другия"

„Да. Защото моралното самочувствие винаги се повдига, когато можеш да кажеш: Тези хора са различни от нас, но ние въпреки това ще им помогнем. Но в страни като Унгария, Словакия, България или Румъния нещата изглеждат другояче, най-вече поради следната причина: дори само външният вид на бежанците напомня на източноевропейците за техните роми - и за провалената интеграция на тези хора в тамошните общества. В Югоизточна Европа ромите са символ на „Другия”, който не може да бъде интегриран. И всеки, който иска да разбере защо в източноевропейските общества се чуват такива брутални аргументи по повод кризата с мигрантите, трябва да се съобразява с това обстоятелство. В случая един процес, идващ отвън, се разглежда по аналогия с един траен вътрешнополитически проблем. В добавка идва и демографската паника, която външните анализатори най-силно пренебрегват като елемент от реакцията на източноевропейците към бежанците. В България има огромна разлика в демографското развитие на ромите и на българите. Повече от 40% от учениците в българските основни училища говорят майчин език, който е различен от българския”, казва Кръстев в интервюто за ФАЦ.

В разговора става дума и за други нагласи на новите държави в ЕС, които се разминават рязко с ценностите, наложили се на Запад - например по отношение на хомосексуалните. В отговор на въпроса дали източноевропейците ще поведат Европа към нова консервативна революция, австрийският историк Оливер Йенс Шмит казва:

Ползата от провокацията

„Това е обрат, провокация, но и възможност за нов дебат. Важно е каква ще бъде реакцията на тази провокация. Ако тя е назидателна, както досега, тоест - ако няма готовност на провокацията да се реагира с аргументи, ако всички, които изповядват различни възгледи, просто биват дамгосани с осъдителни оценки, тогава съществуването на ЕС е под заплаха. Ето защо ние трябва да анализираме не само причините за реакцията на източноевропейските общества, но и да се запитаме дали пък тези реакции наистина са толкова вредни за общоевропейската политика. И дали това няма да се окаже позитивна интелектуална и политическа провокация, ако в крайна сметка се научим да интегрираме и такива мнения в демократичната дискусия, която в резултат от това ще стане, естествено, много по-остра в сравнение с мейнстрийм-дискусията, водена тук в момента.

Според мен тези реакции вече доведоха до реални политически компромиси и до ново умение да се справяме с възгледи, различни от тукашните. Тъй че дори онези, които с основание не приемат вътрешната политика на правителствата в Полша или в Унгария, трябва да им бъдат благодарни от гледна точка на европейската политика. Защото в момент, когато се преструваме, че има един-единствен отговор на голямата криза, те показват, че има и други опции”, заключава Шмит.