Защитните мита не са измислени от Тръмп | Новини и анализи по международни теми | DW | 24.03.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Защитните мита не са измислени от Тръмп

Европейците могат да си отдъхнат - засега те са пощадени от наказателните мита на Тръмп. Но нека не драматизираме излишно темата, призовава проф. Вернер Абелсхаузер, според когото защитните мита понякога вършат работа.

ДВ: Има много исторически примери за протекционизъм посредством защитни мита. Включително в САЩ. Например През 1930 година след големия срив на Уолстрийт влезе в сила законът Хоули-Смут, който увеличава драстично митата за много вносни стоки. Какви бяха последиците от това?

Американският пазар се капсулира за страни като Германия, които искаха да овладеят икономическата криза чрез дъмпингови цени. Германският канцлер Брюнинг тогава е опитал да смекчи кризата в Германия чрез механизмите на външната търговия. Това е станало за сметка на страни, които е трябвало да се справят с излишъците на германския износ. Всичко това е продължило около година, преди САЩ да наложат защитни мита.

Редакцията препоръчва

Днес няма икономическа криза. Тази защитна стена от мита, която издигнаха американците през 1930 година, е била следствие от надигналата се тогава популистка вълна в страната. Нито президентът, нито представителите на истаблишмънта по онова време тогава са наложили високите мита, а група конгресмени, които са успели да се наложат над влята на правителството.

ДВ: В много американски учебници законът Хоули-Смут е сочен като пример за това, че протекционизмът не работи. Повишаването на митата дори засилва Голямата депресия от 1930-те години. 

Икономическата криза в началото на 1930-те години не е предизвикана от световната икономика, а от капиталовия пазар. Срещу което повишаването на митата не вършат почти никаква работа. Високите мита тогава са направили така, че американците да се почувстват по-добре. И този популистки обществен натиск е окуражил следващия президент Рузвелт да прокара т.нар. "New Deal", което е било истинската стратегия срещу световната икономическа криза.

ДВ: Да обърнем поглед към Германия. През 1878/1879 година Бисмарк въвежда високи защитни мита. Какви са били неговите съображения?

Този случай може да бъде сравнен със сегашната ситуация. Втората половина на 19-и век е фаза на глобализация и Германия е сред печелившите от нея. По това време възниква голямата химия, машиностроенето, електротехниката, създават се фирми като BASF и Siemens. Това са високотехнологични фирми, които правят голяма част от своя оборот на световния пазар. Вследствие на глобализацията обаче германският стоманодобив и земеделието в източната част на страната губят своите пазари. 40 процента от всички трудещи се тогава са били тежко засегнати от глобализацията. Затова Бисмарк въвежда високи мита на тези пазари. И този ход се оказва успешен: стоманодобивът се модернизира, а селското стопанство се стабилизира. Сегашната ситуация е почти същата - високотехнологичната индустрия по западното и източното крайбрежие на САЩ печели от глобализацията, а индустрията във вътрешността на страната е сред губещите отрасли. Нито една държава не може да си позволи да страда голяма част от населението ѝ. Аз интерпретирам защитните мита като отчаян опит да се повлияе на глобализацията в САЩ. Съмнявам се обаче, че стоманодобивната промишленост днес може да играе същата роля, както навремето в Германия.

Infogfrafik Einfuhrzölle USA EU ENG

Митнически ставки върху някои продукти, налагани в САЩ и ЕС

ДВ: Наказателните мита на Доналд Тръмп отнасят много критки. Твърди се, че протекционизмът е нещо лошо, че митата водят до покачване на цените и намаляват конкурентоспособността. Но примерът с Бисмарк показва, че нещата са по-сложни.

Да. И затова има чисто научни причини. Помислете за Фридрих Лист /1789-1846/, който е един от най-известните германски икономисти. По принцип той е привърженик на свободната търговия, но доказва, че тя е добра само за тези, които са конкурентоспособни на световните пазари. Затова се застъпва за наказателни мита в Германия, но само докато страната се изравни в икономическо отношение с държави като Великобритания, например. А становището, че на световните пазари трябва да важат само либералните правила на свободната търговия, е чисто идеологическо. Понякога е смислено налагането на защитни мита, за да бъде повишена конкурентоспособността на собствената икономика.

ДВ: Американският президент говори за реципрочни митнически тарифи, или т.нар. огледални мита. Би било справедливо, ако за едни и същи стоки в двете страни важат еднакви мита. Ако обаче сравним вносните мита в САЩ и ЕС, ще видим, че от хиляди и хиляди продукти само при една малка част от тях - около една четвърт - митата са еднакви в двете страни. Как се обяснява това?

През втората половина на 19-и век, тоест в тази фаза на глобализацията, съществуват стотици двустранни търговски споразумения с твърдо заложени мита. Така се стигна до GATT /General Agreement on Tariffs and Trade", от което възникна днешната Световна търговска организация (СТО). Между 1947 и 1993 година се проведоха осем кръга преговори, при които бяха постигнати компромиси под мотото "ако ти въведеш мита за определена стока, аз мога да въведа мита за други стоки". Имаше и много конфликти на интереси, като например т.нар. "пилешка война" през 1964 година. САЩ изнасяха много аграрни продукти, а Франция искаше да защити собствените си фермери на всяка цена. Бъркотията в митата има дълга традиция и е дълбоко свързана с вътрешнополитически интереси.

Werner Abelshauser (picture-alliance/dpa)

Проф. Вернер Абелсхаузер

ДВ: Как ще коментирате аргумента на Тръмп, че голяма част от световната търговия е в ущърб на САЩ?

Този аргумент принципно не е грешен, но важи само за определени пазари. Нека погледнем компютърната индустрия по западното крайбрежие на САЩ. Тя има редица предимства в Европа, които не се измерват само в пари. САЩ правят добър бизнес в сферата на компютърните технологии и досега почти не плащаха данъци и мита. Тоест аргументът, че търговията била в ущърб на САЩ, лесно може да се обърне.

ДВ: Засега конфликтът около стоманата и алуминия е потушен, а ЕС е пощаден от наказателни мита. Но ЕС вече беше обявил, че ще вземе контрамерки. Китай също ще реагира по някакъв начин. Възможно ли е този спор да ескалира?

Смятам това за малко вероятно. Не съществува опасност и от търговска война. Последната търговска война беше по времето на Студената война, когато западните фирми отказаха да доставят компютри на Русия. Тя обаче не може да се сравни със сегашната ситуация. В момента не става дума за война, а за предоговаряне на правилата.

* Д-р Вернер Абелсхаузер е професор по историческа социология в университета в Билефелд. Член е на независимата Комисия по история към федералното министерство на икономиката. Той е съиздател и съавтор на наскоро излезлия сборник от четири тома "Икономическата политика на Германия от 1917 до 1990 година".

Реклама