Затова ли спечели Радев? | Новини и анализи от България | DW | 09.11.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Затова ли спечели Радев?

За какво говори нелогичната на пръв поглед победа на генерал Радев в първия тур на президентските избори? И каква е представата на българина за неговия идеален държавен глава? Георги Папакочев обобщава мнения:

За първи път след демократичните промени партията на бившите комунисти БСП доминира сред избирателите в двумилионна София, а подкрепяният от нея кандидат за президент спечели първия тур на вота в цялата страна, като изпревари кандидатката на управляващата партия ГЕРБ.

Това са фактите. Всичко останало са емоции и спекулации, макар че вече виждаме и чуваме първи опити за обективна оценка. Така например вицепремиерката и вътрешна министърка Румяна Бъчварова, социоложка по образование, призна публично, че „има недоволство“ и то се е изразило в подкрепата за генерал Радев. Дори повече: Бъчварова определи изборните резултати като „протестен вот към управляващото мнозинство“ и призна,  че в ГЕРБ вече „имаме основание да чуем гласа на гражданите“. Политологът Огнян Минчев посочи на свой ред, че една от причините, довели до изборния резултат на първия тур, е номинацията на ГЕРБ, тъй като „публичната политическа харизма на Цецка Цачева не е достатъчно висока, за да привлече по-голям брой гласове“. А Димитър Бечев от Центъра за европейски изследвания в Харвард посочи за Дойче Веле, че „генерал Радев пасва на профила, който се харесва на българския избирател, при това на по-широк кръг от твърдото ядро на БСП“. Подобна оценка направи в интервю за Дойче Веле и германската политоложка Йохана Даймел. В успеха на Радев тя вижда поредното доказателство, че „в България съществува определена симпатия към мъже, които по линия на биографията си излъчват нещо като „естествен” авторитет".

Бунт?

Но да се върнем към фактите: мнозинството българи дадоха гласа си за една доскоро неизвестна личност, която няма политически опит. За какво говори този на пръв поглед нелогичен избор?

Социалният антрополог Харалан Александров прави следния прочит на неделния вот: „По-добре да знаеш малко, отколкото да знаеш повече, защото колкото по-малко си политик, толкова по-малко сведения има за теб". Изследователят припомня и за древното, почти „манихейско“ схващане, че политиците са неблагонадеждни личности и че всеки, който е близо до властта, злоупотребява с нея и я използва за свои частни и корпоративни цели. „Става дума за отказа да се разбере, че управлението е нещо организирано, че то може да се приеме като полезно за целите на общото благо, че заслужава да му се гласува доверие и си струва да се участва в него. В резултат от този отказ се появява огромна група недоволни. И тъй като не може да контролира елита, няма власт върху него, тази група започва да се бунтува (на съвременен политически език това се нарича „протестен вот") и така наказва онези, които са във властта", казва Александров. По думите му, най-доброто, което успява да постигне българското общество, е да се разсърди и да се разгневи, без обаче да развива механизми за активен контрол и участие в политическия процес.

Убедително за баналните неща

Според Харалан Александров, генерал Радев има подчертано интуитивно поведение. И е възможно да се окаже, че има и политически талант. Като човек, който досега професионално е бил част от индустрията на сигурността, Радев успява да генерира послания, вдъхващи сигурност и доверие. Говорът му е „обран" и бавен, изразява  се ясно и категорично, изговаря общо взето банални неща, но ги изрича убедително, с което запленява големи групи хора и създава усещане за доверие, казва Александров и добавя: „Именно поради това той събра подкрепа и извън партийните ядра, но такъв вид подкрепа би могъл да получи и един Слави Трифонов".

Харалан Александров

Харалан Александров

И все пак: каква е представата на българина за неговия идеален държавен глава? „Не мога да кажа, без да съм го изследвал”, отговаря Харалан Александров. Но цитира мнения, изказани по време на разговор с хора от негова изследователска фокусна група. „Всички се обединиха около мнението, че новият държавен глава трябва „да е обратното" на сегашния президент Плевнелиев. Когато ги попитах какво конкретно имат предвид, от изказванията им излезе, че Плевнелиев се опитвал „да се хареса на господарите на света", на онези, които са спечелили Студената война. Ние сме техните жертви, а той само искал „да се докара на победителите"”, разказва Александров. И уточнява: „Подобна конструкция на света е дълбоко конспиративна, а целта е тя да се разположи в умовете на хора като тези от фокусната група, във виртуалното пространство, в сферата на политическите възприятия, на антизападната, антилиберална пропаганда, която се свързва с Русия и нейните кръгове в България. Тя е продължение на хибридната война, на която тези граждани вече са жертви. Със сигурност това е война за техните умове и сърца".

В българската "градинка"

Според Александров, битката за овладяването на тези умове и сърца дори не е особено трудна, тъй като българите досега не са имали възможност да развият опит от първа ръка за живота в истинска либерална демокрация. „Имитацията, в която българските либерални елити избраха да разположат живота, започна да се разпада. И несвършената работа на тези елити сега се връща с гръм и трясък. Мощният субстрат, тази неразорана и некултивирана материя на съвременните политически разбирания, днес напомня повече на тънък пласт райграс в култивираната българска градинка, без преди това да са изчистени бурените на миналото, които напират отдолу. Така градинката, която на пръв поглед изглежда поддържана, изведнъж се оказва обрасла с плевели“, заключава социалният антрополог Харалан Александров.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание