Затова България попада в такива абсурдни ситуации | Новини и анализи от България | DW | 03.02.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Затова България попада в такива абсурдни ситуации

България се озова в абсурдна ситуация: броени седмици преди изборите трябва да осигури над 12 хиляди машини за гласуване. Можеше ли този абсурд да бъде предотвратен? Можеше, но...

Коментар от Иван Бедров:

По-малко от два месеца преди парламентарните избори България се озова в смешна ситуация. Има закон, но никой не е предвидил да го спази, после обаче му се налага да го спази, само че сега май е почти невъзможно да го спази... Това не е игра на думи, а реалната ситуация след като Върховният административен съд (ВАС) отмени незаконно решение на Централната избирателна комисия (ЦИК), което ограничаваше използването на машини на предстоящите избори само в 500 секции. И постанови законът да бъде изпълнен. А той казва, че машинно гласуване трябва да има навсякъде.

Парадоксът е, че в момента спазването на закона силно обърква и предизвиква хаос. В България има над 12 хиляди избирателни секции, а очевидно никой не е предвидил как и откъде ще осигури толкова машини, с които българите да имат възможност да гласуват на 26 март. Възникват въпроси за допълнителните разходи, за необходимото време и за риска ЦИК да не успее да спази закона. А това води след себе си опасността от оспорване на изборите и съмнения в провеждането им, което не може да бъде белег за стабилна демокрация.

Всичко това е напълно закономерен резултат от повсеместния отказ от провеждане на дългосрочна политика. Резултат от обичайната нагласа, че законите не винаги се спазват. И от огромната безотговорност, овладяла повечето български институции.

Как се стигна дотук?

В Избирателния кодекс пише, че българите трябва да могат да избират дали да гласуват с машина или по традиционния начин с хартиена бюлетина. Което означава, че всички трябва да имат това право - тоест, във всички секции в цялата страна. Както всяко нововъведение, и това не дойде изведнъж. Още на парламентарните избори през 2009 година законодателят въведе за първи път експериментално машинно гласуване в отделни секции. На следващите избори експериментът продължи, но резултатите не се зачитаха. А през 2014 година мнозинството в Народното събрание реши машинното гласуване да стане повсеместно, но не веднага.

В закона бяха вписани изключения - за местните избори през 2015 и за президентските избори през 2016 година. Никъде в закона не пише изрично, че на изборите през 2017 година навсякъде трябва да има машини, но изключенията вече минаха и сега законът просто трябва да бъде спазен. ЦИК реши обаче да го пренапише. Случайно или не, решението бе обявено в петък следобяд, а срокът за обжалване беше само три дни. Лидерите на новото дясно обединение „Нова Република” успяха да внесат жалба, която ВАС уважи. И така започна голямото стъписване: Ами сега как да спазим закона?

Иван Бедров

Иван Бедров

Кой е виновен?

Както често се случва, фокусът много бързо бе изместен от важните въпроси към детайлите. Колко ще струват тези машини? Кога ще пристигнат? Кой точно ще ги достави? Защо трябваше да е толкова спешно? Откъде да вземем толкова пари за тези машини? Вайкането върви с пълна сила, а достатъчно много хора се правят, че не виждат истинския проблем - не може спазването на закона да е новина. Не може разходите за провеждане на избори - дори и с машини - да са излишни разходи. Служебното правителство обяви, че ще осигури необходимите допълнителни пари, а ЦИК бе принудена да декларира готовност да организира обществена поръчка за доставка на машини. И за да е още по-абсурдна цялата история, в последния ден Комисията предупреди, че все пак може и да няма машинно гласуване, ако на търга не се яви кандидат или пък ако той не може да изпълни изискванията за сигурност. Които тепърва ще се определят.

Сега въпросът е можеше ли България да не изпада в тази ситуация. Отговорът е лесен: Можеше. Ако парламентарното мнозинство наистина носеше отговорност за законите, които приема. Ако наистина следваше дългосрочен план за развитие, в който всяка стъпка е обоснована и планирана. Ако ЦИК чете внимателно законите и не се надява никой да не забележи, когато ги пренаписва. Ако предишното правителство бе внимавало какви закони приема подкрепящото го мнозинство. Ако изобщо целият процес на законодателство беше не поредица от хаотични дребни сделки, а последователна и предварително начертана политика. Но очевидно реалността е различна и затова България и в бъдеще ще попада в подобни абсурдни ситуации.

Редакцията препоръчва