Застрашава ли ислямът идентичността ни? | Новини и анализи от Европа | DW | 08.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Застрашава ли ислямът идентичността ни?

Протестиращите от движението "Пегида" виждат в исляма заплаха, включително за собствената си идентичност. Пълни глупости! Идентичността е нагласа, а не протокол за инвентаризация, твърди Фолкер Вагенер в коментара си.

Ние осмислихме нацисткото минало, осветихме критично обвързването на Федералната република със Запада, анализирахме залеза на ГДР. Ние, германците, сме старателни. Остава само да преосмислим и ерата след 1989 година. Има и конкретен повод да го сторим бързо: 25 години след падането на Берлинската стена сме изправени пред "Пегида" - едно протестно движение с изявена източна идентичност. Дрезден е неговият бастион - градът, превърнал се в ново място за поклонение на всички гневни и недоволни и в горещ картоф за политиците.

Първоначално яростта на демонстрантите беше насочена срещу ислямистите. След това ислямът стана обект на тяхното възмущение, а междувременно вече става въпрос за основния въпрос във всяко едно общество: кои сме ние и каква е германската идентичност? Отговорите на този въпрос все още се бавят, затова пък се наслушахме на това какво не сме и какво вреди на нашата идентичност. По-малко мюсюлмани, по-малко кандидати за политическо убежище, по-малко бежанци! А ако може дори без нито един! Сред някои слоеве на населението си проправя път колективната потребност за повече хомогенност. За отбелязване е, че става дума за повече германска хомогенност. А това намирисва на национализъм и е изключително опасно и осъдително явление.

Източногерманският опит

Първите 10-15 години в Източна Германия след сълзите на радост от 1989 година са период на икономически упадък и социална несигурност. Иначе казано - активистите от "Пегида" не черпят идеите си от миналото на ГДР, а преди всичко от натрупания житейски опит през 90-те години. Това беше едно десетилетие на колективна обида за много от хората на Изток. Те спечелиха свобода, но и загубиха нещо - доверие. Тези, които тогава изгубиха и работата си, или до днес не получават същото възнаграждение, както колегите си на Запад, копнеят за подкрепа. И за толерантност не остава много място. Много хора с гедерейска биография днес не могат да познаят родината си в сравнение с 1989 година. И това е разбираемо, но не може да се промени.

Deutsche Welle Volker Wagener Deutschland Chefredaktion REGIONEN

Фолкер Вагенер

На Запад също не всичко е така, както беше през 1989 година. Любимата германска марка изчезна. Почти изчезна и германското минно дело, както и задължителната военна повинност. В провинцията селската структура се разпада. По селата вече няма месарници, аптеки, училища или пощи. Глобализацията ни изяжда ежедневието. В днешния дигитален свят мнозина могат да се оплакват и да се чувстват изгубени - както на Изток, така и на Запад. Мюсюлманите, кандидатите за политическо убежище и бежанците обаче нямат никаква вина за това. Светът стана по-глобален, по-забързан и по-различен. Германия - също. И ние трябва да се съобразяваме с това.

Западногерманските рефлекси

Затова е добре, че в западната част на републиката се оформи гражданска съпротива срещу маршовете на "Пегида". И тя е по-многолюдна отколкото участниците в протестите. На север, на запад и на юг маршовете срещу "Пегида" също са обусловени от житейския опит - поколението 68-ма и неговите наследници от антиядреното движение, както и участниците в мирните маршове са опитни обществени застъпници за граждански и човешки права. Мултикултурното гражданско общество функционира изрядно. Зад всичко това също се крие богат опит. Опит, какъвто, за съжаление, все още отсъства между Росток и Дрезден.

Излишен дебат за идентичността

Подобен дебат за германската идентичност, или т.нар загуба на идентичност, не води до никъде. Хомогенната национална държава е фикция. А миграционната държава Германия е реалност. Това съответства на пазарните закони и на волята на потърпевшите. И добре, че е така. Всичко друго е някаква социална романтика, каквато ние не можем да си позволим нито в икономически, нито в обществен план. Най-малкото пък като германци в центъра на Европа.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание