Заради Путин | Новини и анализи от Европа | DW | 15.05.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Заради Путин

След като се посъвзеха от шока, предизвикан от анексията на Крим и войната в Източна Украйна, балтийските държави се заеха с конкретни действия: създават тв-канали на руски език и засилват сътрудничеството си с НАТО.

Големият страх отмина. "Вече не се опасявам от руска инвазия. Но неприятното усещане си остава", казва студентката Зигне Ирбе. След анексията на Крим именно страхът от евентуална руска инвазия беше особено силен сред латвийците. Защото между Украйна и балтийския регион има немалко прилики. Както в Украйна, така и в балтийските държави живеят много хора с руски корени, които отчасти са обладани от носталгия по съветския комунизъм. Към това се прибавят и постоянните провокации от руска страна - руски военни самолети на няколко пъти нарушиха латвийското въздушно пространство, а всички руски телевизионни канали, които се приемат в балтийските държави, водят пропаганда срещу украинското правителство, срещу НАТО и целия "декадентски Запад".

Срещу пропагандата на Кремъл

Мнозина латвийски политици вече съвсем открито говорят за медийна война и предупреждават за негативното въздействие на руските програми върху латвийското общество. Те смятат, че пропагандата всява страх и предизвиква несигурност сред рускоговорящото население на страната, тъй като повечето информации на руската телевизия за Латвия са крайно негативни. С други думи: налице е опасност от възникването на един вид паралелно общество, тъй като 35 процента от населението на Латвия са рускоговорящи. В Естония делът им възлиза на 27 процента, а в Литва - на 6 на сто.

Затова балтийските държави предприемат конкретни действия: искат да се противопоставят на руската пропаганда чрез собствени рускоезични телевизионни канали, които залагат не на манипулацията, а на обективната информация.

Естония е най-напреднала в това отношение. Рускоезичната обществено-правна телевизия ERR започва да излъчва на 28 септември, а за неин главен редактор бе избрана Дария Зар, която е родом от Казахстан: "Обичам предизвикателствата", казва младата жена. Затова веднага се съгласила да поеме ръководството на телевизионния проект - независимо, че ще трябва да се справя само с 20 сътрудници. "Основната ни цел е не да се преборим с пропагандата на Путин, което е почти невъзможно, а да насърчаваме по-добрата интеграция на рускоговорящите естонци", казва Дария Зар. В Нарва например, непосредствено до границата с Русия, над 90 процента от хората говорят руски. Повечето от тях се чувстват изоставени от столицата Талин и гледат предимно руска телевизия. "С нашите предавания искаме да достигнем именно до тези хора", обяснява Зар.

Сигурност под шапката на НАТО

Estland Tower von Ämari

Наблюдателната кула на военновъздушната база Емари

На час път с кола от Талин се намира Емари - единствената военновъздушна база на Естония. Старши-лейтенант Юлар Ломус ни развежда из чистите хангари, показва ни модерната наблюдателна кула. Военната база разполага дори със собствен хотел. "Оттук се грижим за сигурността на въздушното пространство над Балтика", казва той и пояснява, че в това начинание могат да разчитат на помощ от НАТО. Току-що британска ескадрила е поела щафетата от испанските пилоти. През септември пък германските бойни пилоти ще сменят британците. НАТО контролира въздушното пространство и от територията на Литва, тъй като балтийските държави не разполагат с боеспособни ВВС.

"Действията на Русия в Украйна са чиста проба агресия", заяви естонският президент Илвес в едно интервю. Неговата страна обаче се чувствала сигурна под шапката на НАТО. "Ако руснаците действително решат да нахлуят на наша територия, ще трябва да са наясно, че това тук не е просто малка Естония", заяви Илвес, имайки предвид останалите 27 страни-членки на НАТО и тяхното задължение да се защитават взаимно. Естонският президент обаче не вярва, че ще се стигне дотам.

Въпреки това балтийските държави се въоръжават. Данните от проучване на стокхолмския институт за изследване на мира SIPRI сочат, че Естония е увеличала разходите си за отбрана със 7,3 процента, Латвия - с 15 на сто, а Литва, която отново въведе задължителната военна служба - с цели 50 процента. Изразено в цифри, това не е особено много - само 2 милиарда евро. А общият брой на професионалните войници в балтийските държави е едва 15 хиляди. Но в балтийския регион знаят, че могат да разчитат на помощ от НАТО. Никога досега балтийските държави не са провеждали военни учения с над 10 хиляди войници. Покрай украинския конфликт източната граница на НАТО изведнъж се оказа в центъра на кризата. Американците дори дадоха име на натовския ангажимент към балтийските страни: "Persistent Presence", в превод - трайно присъствие. И всичко това заради Путин.

Редакцията препоръчва