Започна 17-тият конгрес на Китайската комунистическа партия | Новини и анализи по международни теми | DW | 15.10.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Започна 17-тият конгрес на Китайската комунистическа партия

Очаква се на този форум в Пекин, който ще продължи през цялата седмица, председателят на китайските комунисти Ху Цзинтао да оповести политически и персонално важни за бъдещето на цялата страна решения.

default

Ху Цзинтао

Китайската комунистическа партия не е в добро състояние. Корупцията, злоупотребата с властта и шуробаджанащината се разпространяват със скоростта на епидемия. Малцина сред 70-те милиона партийни членове още вярват в комунизма. Кандидатите за членство са движени обикновено от мотиви, които нямат нищо общо с идейните им убеждения. Въпреки това властта на КП в Китай не е изправена пред някакви сериозни предизвикателства. Започналият в Пекин 17-ти партиен конгрес няма да промени нищо по отношение както на лошия имидж така и на абсолютната власт на комунистите. С напрежение обаче се очаква какви персонални решения ще бъдат взети на форума, от което пък зависи, кой ще определя съдбините на огромната страна през следващите 5 години.

Партийният конгрес се провежда на всеки 5 години. На предишния, 16-ти конгрес, Ху Цзинтао стана приемник на Джиан Дземин начело на партията и това беше първата мирна смяна на властта в историята на Китайската народна република.

Себастиан Хайлман, експерт по Китай към университета в гр. Трир, е наблюдавал, че по време на управлението на т.н. „четвърто ръководно поколение” с Ху Цзинтао и премиера Вен Цзябао начело, се е състояло преместване на приоритетите в китайската политика.

„Не че икономическият растеж е станал по-маловажен”, обяснява Хайлман, но той смятал, че е логично да се стигне до извода, че на фокус по-силно са застанали предимно социално-политически теми, здравеопазването, развитието на селското стопанство, фискалната политика. Някои конкретни мерки, взети в тези области бавно, но сигурно вече имат определен ефект. Според Себастиан хайлман това не са някакви значими промени на системата, не са политически реформи, но са целенасочени мерки, оказали се по-ефективни от очакванията на мнозина западни наблюдатели.

Китайското ръководство в действителност спешно се нуждае от такива успехи, за да съхрани социалната стабилност. Политиката но предишното ръководство „Растеж на всяка цена” доведе до сериозни вреди за околната среда в страната. Съгласно официалната статистика високият икономически ръст се изяжда почти изцяло от разходите за регенериране на околната среда. Застрашителни размери добива и ножицата между бедни и богати. Докато Китай е на трето място в света, що се отнася до покупките на луксозни стоки, според Световната банка 200 милиона китайци разполагат с по-малко от едно евро на ден. Върховното ръководство знае това и колко взривоопасно е то и залага върху развитието на „хармонично общество”. Другият основен лозунг гласи „развитие на научна основа”, а това означава всъщност „икономически ръст при съблюдаване не екологичните норми”. Още от сега е ясно, че тези концепции на Ху Цзинтао ще бъдат включени в устава на ККП.

Според критика на режима Ли Датонг обаче всичко това са кухи фрази. „Подобни лозунги са банални. САЩ също не биха имали нищо против хармоничното общество. В Германия то сигурно също би било добре дошло”, казва той. Решаващото обаче било думите да бъдат последвани от дела, а едва след партийния конгрес щяло да стане ясно, дали има сериозни намерения. Общоприето е твърдението, че Ху Цзинтао на миналия коргрес не е получил тотален контрол над властта. Той трябваше да приеме екип, подготвен му от предшественика му и на първо време е бил принуден само да разработва идеи. Според опозиционера Ли Датонг сегашният конгрес щял да изиграе решаваща роля за укрепването на властта му.

Склонността към компромиси ще бъде важно качество за бъдещото ръководно поколение, защото неоспорвани лидери като Мао Цзедун или Дън Сяопин в днешен Китай вече няма. Че Ху Цзинтао се радва на относително стабилна позиция, се дължи и на обстоятелството, че през 1992 г. става личен избраник на Дън Сяопин и разполага с 10 години, за да докаже качествата си. Неговият приемник няма да има толкова време на разположение. Тъй като обаче Китай и без туй се ръководи от екип, вече не играе толкова важна роля, кой ще бъде следващият кормчия Истински интересният въпрос гласи обаче: ще успее ли следващото поколение ръководители да насочи Китай по пътя към демокрацията?