Запознайте се с Павел Веснаков | Начало | DW | 24.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Запознайте се с Павел Веснаков

27-годишният режисьор Павел Веснаков наскоро спечели голямата награда на фестивала за късометражно кино в Клермон-Феран. Татяна Ваксберг разговаря с него за работата му и за трудностите в българското ежедневие.

default

Павел Веснаков

От екрана ви гледа разгневен възрастен човек, а всички в салона се смеят. Вижда им се забавна следната реплика: "Който "става педераст", може да бъде "оправен" - например с антибиотици от СССР". Репликата е от късометражния филм "Чест" ("Pride") на Павел Веснаков, който наскоро спечели голямата награда на реномирания фестивал за късометражно кино в Клермон-Феран.

Във филма шофьор на такси научава за хомосексуалността на своя внук. Героят се ядосва, обижда, чупи чинии или заплашва, изговаря смешни твърдения като това за антибиотиците, но не успява да ви стане противен. Той обаче не успява и да ви стане симпатичен, въпреки че е пределно ясно, че обича своя внук. "Искам да симпатизирам на възрастния човек, но не мога", казва Павел Веснаков и добавя: "Но не мога и да го обвинявам, защото знам, че той не е имал шанса да расте в толерантна среда".

Проектите на Веснаков

27-годишният Павел Веснаков има три късометражни филма зад гърба си. Без да броим най-първия и най-истинския. Той се казва "Облаци", замислен е като любителски албум за живота на съучениците от 12-ти клас, но се превръща в 15-минутна критика на българската образователна система. "Тогава ме вдъхнови американският филм "Слон" на Гус ван Сант, който получи "Златна палма" в Кан през 2003 година. В него се разказваше за хора, които изведнъж започват да стрелят по свои съученици в едно училище в Орегон. Най-силно ме впечатли това, че събитията там бяха просто документирани, без оценка. Позицията на режисьора отсъстваше. Оттогава се стремя да правя такива филми – без оценка", споделя Веснаков.

Plakat Film Pride Regisseur Pavel Vesnakov

Плакатът на "Чест"

Независимо от този стремеж младият режисьор всъщност има достатъчно ясна преценка за средата, в която живее. Намира я за псевдотолерантна, а хората в България – за такива, които "на пръв поглед изглеждат дружелюбни, но ако се заговориш с някои от тях, можеш да установиш включително и това, че са расисти". "Много пъти съм срещал и нетолерантност към чуждата интелигентност, към всяко нещо, което изисква четене и научаване, към всяко нещо, което е сложно за разбиране и изисква повече усилие. Не е само отношението към хомосексуалността. Нетолерантността има твърде много проявления", казва той.

Павел Веснаков е ученик на Георги Дюлгеров и възпитаник на Нов български университет – място, на което се озовава почти случайно, след като завършва обикновена гимназия в софийския квартал "Младост". В началото учи на две места – включително и в Историческия факултет на Софийския университет, но издържа само три месеца и зарязва историята. Първия си филм снима за по-малко от 2000 лева, събрани от приятелски заеми и пари на майка му, която е лекарка. Втория си филм снима с парите от наградата, която получава за първия. Третия си филм "Чест", който е българо-германска продукция, започва да снима едва след тригодишно издирване на средства за него. "Проблемът с дългото търсене е, че получаваш пари за един стар сценарий. А докато намериш финансиране, ти се променяш, вече си друг човек, искаш да промениш някогашните си намерения. Това е голямата морална дилема, когато най-сетне намериш пари - как да не изневериш на себе си и как да останеш лоялен към тези, които са финансирали именно някогашния ти сценарий", казва Веснаков.

Как се работи в България

А задавал ли си е младият режисьор въпроса дали не е по-добре да напусне България? Да. И разбира се, че предпочита да живее във Франция или Германия, където "държавата ти дава шанс", а не в България, в която всичко е "сякаш направено, за да ти попречи, ако си решил да се занимаваш с кино". Засега обаче той живее в София и когато "изпада по нещо", работи на парче, колкото да се издържа и винаги мисли за следващия си кинопроект. "Ако имах семейство и деца, нямаше да съм направил три филма, това е сигурно", казва той и допълва: "Просто нямаше да мога да ги издържам".

Българската бедност е една от темите на следващия му българо-германски кинопроект, в който действието се развива на село сред хора от всякакви религии. Едно от семействата в него няма пари за погребение. Филмът описва как семейството и околните се справят с положението.

Редакцията препоръчва