Заплаха от война в Украйна, а Берлин си прави оглушки | Новини и анализи от Европа | DW | 25.01.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Заплаха от война в Украйна, а Берлин си прави оглушки

В Кремъл навярно със задоволство си казват, че по-скоро вълкът ще стане вегетарианец, отколкото Германия, която е инвестирала 20 милиарда евро в Русия, да се обедини с европейците за тежки санкции срещу Москва.

Коментар на Ойген Тайзе

 

Правото на силния се налага над силата на правото – така бившата канцлерка Ангела Меркел веднъж описа подхода на Русия към Украйна. Както се знае, през 2014 г. Русия окупира украинския полуостров Крим, а после се превърна в кукловод на войната в Източна Украйна, която вече взе хиляди жертви. Казано иначе: откакто отхвърли властта на Москва, Украйна плаща кръвен данък.

Германия подпомага Украйна по пътя ѝ към Европа както никоя друга държава на континента. Прави го включително и със стотици милиони евро. В трудни моменти Берлин демонстрира еднозначна солидарност с Украйна. След потушените с кръв проевропейски демонстрации на Майдана в Киев германски военни самолети откараха ранени демонстранти за лечение в Германия. А по-късно същата помощ беше предоставена и на украинци, пострадали в бойните действия в Донбас. Но в очите на мнозина украинци всичко това вече не се брои, откакто стохилядна руска армия в бойна готовност дебне на украинската граница. И днес цяла Украйна тръпне за своята независимост.

Чехия, САЩ, Великобритания и балтийските държави дадоха своята лепта за укрепването на украинската отбрана и доставиха на страната дефанзивни оръжия – например противотанкови гранатомети. Но като имаме предвид мащаба на надвисналата руска военна операция такива доставки ще се окажат по-скоро символични, отколкото решаващи в случай на война. И все пак, под черта подобни сигнали окуражават Киев, защото показват на Москва, че Украйна има съюзници. Освен това: колкото по-боеспособна е Украйна за военен отговор на една руска агресия, толкова по-висока ще бъде вътрешнополитическата цена за Путин в Русия. Защото една неуспешна военна инвазия с хиляди жертви може да доведе да драматични политически последствия – показа го катастрофалната война в Афганистан през 1980-те години, която даде сериозен тласък за разпадането на Съветския съюз.

Какво още чака Берлин?

Редакцията препоръчва

Политически Берлин обаче до момента си прави оглушки за призивите на Украйна да ѝ се отпусне военна помощ. Вместо ракети, Германия доставя военно-полева болница. Тази нерешителност на германците всява смут дори сред партньорите им на запад. Британските военни самолети с оръжие и боеприпаси за Украйна дори бяха принудени да заобиколят германското въздушно пространство. В Естония пък направо недоумяват защо Германия не разреши на Талин да предостави на украинците старо оръжие от арсеналите на бившата ГДР, складирано в балтийската република. Напрежението не бивало да ескалира допълнително, казват от Берлин. И сякаш не разбират, че единственият човек, който държи пръста си на копчето на ескалацията, се казва Владимир Путин.

Руският президент признава единствено правото на по-силния, както прозря Меркел още през 2014. Берлин още тогава заплаши, че ще наложи тежки санкции, но това изобщо не смути вечно вчерашните стратези в Кремъл. Осем години по-късно Крим все още е под руска окупация, а част от Източна Украйна също е под контрола на Москва.

Тъй че слабост демонстрира единствено онзи, който вярва, че със санкции може да спре танковете, напредващи на широк фронт. Москва едва ли е пропуснала да забележи, че ЕС гледа да налага единствено такива санкции, които не вредят особено на държавите членки. В Кремъл навярно със задоволство си казват, че по-скоро вълкът ще стане вегетарианец, отколкото Германия, която е инвестирала 20 милиарда евро в Русия, да се обедини с европейците за драматични санкции срещу Москва.

Ойген Тайзе е роден в Киев

Ойген Тайзе е роден в Киев

Путин няма да отстъпи. Режимът в Москва смята, че една демократична и европейска Украйна ще бъде сериозна опасност за Кремъл. Защото ако тази страна един ден икономически си стъпи на краката, руснаците може постепенно да се преизпълнят със съмнения към режима в своята държава. Като офицер от КГБ в някогашната ГДР Путин с очите си е видял какво се случва, когато обществено-политическият модел в съседство започва да изглежда много по-привлекателен от този у дома.

През 2014 г. Германия все още подкрепяше борбата на украинците за свобода, днес обаче се ослушва. Заклинанието, че оръжия не се доставят в региони на бойни действия, за украинците звучи като подигравка: та нали самите те не носят вина за бойните действия, които се водят в източната част на тяхната страна?

Аргументът на Германия е слаб

В действителност оръжейни доставки в региони на военни действия са възможни, стига да е налице политическата воля. Пример за това са оръжейните доставки от Германия за кюрдите в борбата им срещу джихадистите преди седем години. След като си подкрепил с оръжие битката срещу т. нар. „Ислямска държава“, явно трябва да подкрепиш с доставки на оръжие за самоотбрана и една приятелска страна в Европа, към която демонстрира апетити един свръхмогъщ деспот.

От опита през последните години Германия би трябвало да е разбрала, че опитите да се разведряма атмосферата с Кремъл водят само в задънена улица. Та нали още през 2008 година Грузия и Украйна влязоха в преддверието на НАТО, защото се страхуваха от руски попълзновения? И тъкмо Германия тогава попречи на приемането на пътна карта за тяхното членство в Алианса, само и само за да не провокира Москва. А Путин незабавно се възползва от шанса си: само месеци по-късно Русия навлезе в Грузия, а през 2014 и в Украйна.

*****

Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ: