Запасен полковник от руските тайни служби разказва за работата си с Владимир Путин в КГБ.

”Володя беше интелигентен, много усърден сътрудник на КГБ, но не беше супер-агент, който се откроява сред колегите си”. Човекът, характеризиран по този начин, днес е президент и се казва Владимир Путин. Виктор Адианов го познава от службата им в Дрезден, където е живял в същата кооперация, в която е живял и Путин. И двамата са изпратени в Дрезден през 1985 г. По онова време Путин има чин майор, през 1986 година, когато се запознават, Адианов е старши лейтенант. Разликата в чина не игра обаче роля, ”ние бяхме колеги”, казва Адианов. Кабинетите на ”колегите” от КГБ са разположени в сграда на улица ”Ангелика”4. Адианов с радост си спомня за това време. ”В килера имаше сауна, в която се отбивахме в петък или събота, пийвахме бира, ”радебергер”. Понякога караше Путин, понякога аз”. Шефът на службата по онова време е някой си полковник Лазар Матвей, заслужил този си чин главно в лагерите за хора на изкуството, които старателно подслушвал.

Службата на КГБ се помещава само на стотина метра от сградата на Щази. Адианов се удивява и до ден-днешен: ”За пръв път проумях какви измерения има Щази дори в окръжните градове. Познавах нещата в съветския съюз – измеренията бяха несравними. В Дрезден, който имаше 400 хиляди жители беше разположена огромна служба на Щази, полицията, криминалната полиция и дори транспортната полиция се оглавяваха от офицери на Щази.” Досега Андианов е публикувал редица материали за Владимир Путин. Полковникът от запаса Адианов, днес бизнесмен, работещ с германски партньори, изтъква, че много неща, които се говорят за ”шпионската кариера” на Путин, са неверни. Не е бил, например, директор на културния център в Лайпциг, откъдето уж бил организирал съветската шпионска мрежа във Федералната република. ”Глупости, казва Андианов, като майор той няма необходимия за целта чин”. Освен това било абсолютно безсмислено да се организира и ръководи шпионска мрежа от ГДР. ”Това би било все едно да се ръководи шпионски апарат от луната”, казва той на великолепен немски език. Езика е научил във Воронеж, където е следвал германистика. ”Една година следвах и в Хале, писах работа за драматургията на Лесинг и на Брехт”, споделя 56-годишният мъж. В дрезденската служба на КГБ освен него само Путин говорел добър немски. Но какво са правили двамата по време на престоя си в Дрезден? След разпадането на ГДР и на Съветския съюз това не би трябвало да е вече тайна. Адианов обаче не е склонен да навлиза в подробности. Самият той имал задача да подържа контакти с Щази. Имал и лични контакти: ”Ловяхме заедно риба и си правехме шиш.” Идилична картина. Правели си също така взаимни подаръци: ”Носехме водка от Москва, например, електроуреди разни, по онова време много се търсеше телевизора ”Юность”. Володя често идвал на срещите им. ”Като партиен секретар на нашата група той участваше и в обсъжданията.” Целта на занятието се състояла в това, чрез връзките с ”колегите” да се осигури достъп по всяко време до информации на Щази. ”Те знаеха много, даже и нас ни контролираха”, казва Андианов. Втората му задача била ”оперативната работа”, т.е. шпионажа. Договорът всъщност не допускал активна подобна дейност в ГДР, но въпреки това такава бивала извършвана. Сътрудниците на КГБ се занимавали, например, обстойно с единствения частен научен институт на Манфред фон Ардене в Дрезден. Необходимо било да се знае точно какво се върши там. Основната задача на Адианов и Путин била да набавят политически и научно-технически информации за Федералната република и Нато. Не било обичайно обаче да обменят помежду си събраната информации. Дейността на Путин не се различавала съществено от неговата, казва Адианов и добавя: ”Само дето Путин беше уоркохолик, който обичаше бира”. Какво собствено са вършили Адианов и Путин? ”Търсиш хора, които могат да ти бъдат полезни, към някои ни насочваше Щази”, казва полковникът от запаса. Други пък били набирани от различни фирми като Роботрон, например, от Техническия университет в Дрезден – интересували ги не самите институти, а контактите на сътрудниците им със Запада, изповядва Адеанов. Светът е несправедлив, смята той. Той се е отнасял любезно с германците, никому нищо лошо не е сторил, като сътрудник на прес-отдела на руското външно министерство не се страхувал да отговаря на въпросите на журналисти. За благодарност обаче германците не му давали виза, оплаква се бившият агент. ”Трябваше да стана президент”, казва той. Жалбата му междувременно е уважена. Дадена му е виза и той редовно, вече като бизнесмен посещава Дрезден.