Западът не бива да приема натрапваната му нова Студена война | Новини и анализи по международни теми | DW | 16.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Западът не бива да приема натрапваната му нова Студена война

Срещата на Г20 в Бризбейн не измисли решение на конфликта в Източна Украйна. Западът се нуждае от нова преценка и стратегия, пише по този повод в коментара си Инго Мантойфел.

Макар да беше посветен на глобалните финансови и икономически въпроси, още първият ден от срещата на Г20 в Бризбейн премина изцяло под знака на конфликта в Украйна. Също и германската канцлерка Ангела Меркел (безуспешно) обсъди с руския президент Владимир Путин кризата в Европа, за която мнозина се опасяват, че води към нова Студена война.

Безспорно новата конфронтация между Русия и Запада възникна заради политическото бъдеще на Украйна, след което беше задълбочена от анексирането на Крим и политиката, водеща Източна Украйна към дестабилизация. И въпреки това Западът не бива да приема натрапваната му от руските "соколи" нова Студена война. Необходими са сдържаност, нова преценка на реалните възможности и опасностите, както и нова стратегия. В тази връзка е много важно и съвършено правилно това, което виждаме да прави Ангела Меркел: тя се опитва да поддържа всички пътища за общуване с Кремъл и лично с президента Путин, дори и когато разговорите по тези канали в първия момент не носят някакви резултати.

Преценка на опасностите и възможностите

Руската политика създаде много недоверие и предизвика възмущение. Независимо от това, важна цел на западната дипломация си остава да продължи да си говори с Путин. Защото усточиви решения са възможни само ако двете страни съумеят да възстановят макар и минимално доверие помежду си. Необходимостта от това личи не само от крехкото споразумение за примирие от Минск, но и от наново и наново подновяваните сражения в района на Донецк. Най-голямата опасност за световния мир произтича от това, че руската демонстрация на сила - бомбардировачи над северния Атлантически океан или бойни кораби край бреговете на Австралия - произвежда нови напрежения. Ще се наложи също така Западът и украинското правителство да приемат неприятната истина, че без активното участие на Русия фактически няма да е възможно подобряване на икономическото и социално положение в Украйна. Кремъл не само държи в ръцете си силни козове: доставките на газ за Украйна, транзитните такси, пазара за украинските промишлени стоки и преводите в рубли на работещите в Русия украински граждани, но и очевидно е решен да ги използва максимално за своята игра, както показват събитията в Крим и Донбас.

Целите на Русия и отговорът на Киев и Запада

Ingo Mannteufel

Инго Мантойфел

Затова е необходимо украинското ръководство и западните правителства да съгласуват помежду си концепция за това, как да предложат на Кремъл перспектива относно стратегическите цели на руската политика. Разбира се, тя трябва да изключва създаването на нови неоимперски зони на влияние, нито пък трябва да позволява външни намеси по пътя на Украйна към пазарна икономика и правова държава по европейски образец.

Един от възможните компромиси може да се състои в даването на гаранции, че в бъдеще Украйна ще остане независима и на този етап няма да се присъединява към НАТО, че Споразумението за асоцииране с ЕС няма да носи на Русия икономически негативи, както и че Украйна ще се децентрализира и ще делегира повече права на регионите си. Последното вече беше принципно обещано от президента Петро Порошенко, а с решението за отглагане на Споразумението за асоцииране с Украйна за началото на 2016 година Брюксел фактически дава отговор на опасенията за икономически неизгоди за Русия, произтичащи от това споразумение.

Все още е дълъг пътят до постигане и на политически компромис. Няма да е никак лесно Кремъл да бъде убеден и отклонен от агресивната си линия на поведение. Но вместо да отправят нови и нови заплахи за санкции и да затягат режима на икономически ограничения, западните правителства трябва да използват това свое "оръжие" за постигането на политически компромис. Тогава стъпка по стъпка санкциите могат да бъдат затягани, или обратното - да бъдат разхлабвани или направо отменяни.

Ясно е, че бързо няма да бъдат възстановени отношенията между Запада и Русия от преди кризата. Преди да говорим отново за стратегическо партньорство, трябва да се променят доста неща. Също така вече е ясно, че не е възможно стабилизирането на Украйна без един нов западен "план Маршал". Нещо повече - САЩ и ЕС дължат тази жертва на Украйна. Без постигането на компромис с Русия обаче всички тези усилия ще бъдат напразни. Руският президент Путин знае това отлично. Затова и той може да си позволи такава решимост и твърдост, каквито той демонстрира на срещата на Г20 в Бризбейн.

Редакцията препоръчва

Реклама