Западът ли е виновен за Ирак? | Новини и анализи по международни теми | DW | 27.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Западът ли е виновен за Ирак?

Ако Ирак не беше изкуствено създадена държава от западните колониални сили, страната сега нямаше да е арена на кървави сблъсъци. Или най-малкото нямаше да е толкова нестабилна. Защо обаче тази представа е погрешна?

Една популярна теза гласи, че съвременната държава Ирак е изкуствено създадено образувание от шепа колониални мечтатели в Лондон и Париж по време на Първата световна война. Оттук следва и заключението, че корените на трайните вражди между сунити, шиити и кюрди в днешен Ирак трябва да се търсят в произволно прокараните навремето граници на една държава, обединила етноси, които просто не могат да съществуват заедно. Норвежкият историк Рейдар Висер, който от 1990 г. изследва архивите за Ирак в Истанбул, Лондон и Делхи, казва: "Всичките приказки за това, че днешните граници съществуват от едва 100 години, и че за всичко са виновни европейските колониални сили, са пълна глупост".

Със сигурност за днешната трагедия на Ирак вина носят и западните стратези, с техния изявен интерес към иракския петрол и пристанищата, коментира по този повод "Зюддойче цайтунг". В днешните си граници и с всичките си етнически и религиозни разделителни линии Ирак е съществувал и много преди Първата световна война, макар и не като самостоятелна държава.

Различните етнически общности на сунити, шиити, кюрди, християни и юдеи враждували постоянно помежду си. В същото време обаче те наричали себе си иракчани, разграничавайки се от персите, с които воювали, или от османите, на които плащали данъци. Съществувала е дори иракска идентичност, а някои изследователи говорят даже за наченки на иракски патриотизъм, допълва "Зюддойче цайтунг".

Произволни граници

Близкоизточни експерти, привърженици на теорията за вредното влияние на европейските сили, често се аргументират с договора Сайкс-Пико, пописан между Великобритания и Франция през май 1916 година. С него Лондон и Париж се разбират как да си поделят бившите арабски владения на разпадащата се Османска империя. Така Франция си "запазва" Дамаск и районите по средиземноморското кайбрежие, а Великобритания - Багдад, Басра и Аман.

Infografik Sykes-Picot-Abkommen 1916 Deutsch

Разпределение на бившите арабски владения на Османската империя според договора Сайкс-Пико

Споразумението, подписано от френския консул в Бейрут Франсоа Жорж-Пико и британския дипломат Марк Сайкс, станало възможно благодарение на това, че другата велика сила с интереси в региона, Русия, дала съгласието си за подобна подялба. В замяна руският цар получил съгласието на Париж и Лондон да упражнява контрол върху Босфора и Дарданелите, Истанбул и арменските области на Османската империя. След Октомврийската революция от 1917 г. Русия вече нямала цар, а болшевистка Русия била изключена от по-нататъшните геостратегически сметки на великите сили. Вбесен от това Ленин решил да публикува тайната договорка във вестник "Правда".

Създаденото през 1921 г. от англичаните кралство Ирак повтаряло изцяло границите и етнически-религиозното многообразие на съществувалия близо 400 години по-рано Ирак в състава на Османската империя. Едва през последните 30 години преди Първата световна война територията му е разделена на три административни области - Багдад, Басра и Мосул. В разгара на въстанията в арабския свят, добили известност като "Арабската пролет", турският вестник "Хюриет" помести анализ на анонимен бивш турски посланик за Тунис, Египет, Либия и Сирия, в който се казваше следното: "В случая изобщо не става въпрос за реформи, демокрация или нещо подобно, а за нова подялба! Всичко, което се случва сега, е ново издание на тайния договор Сакс-Пико".

Иракчаните сами са си виновни?

За сегашния хаос в Ирак не е виновен Западът, пише по същата тема вестник "Ди Велт". Много от проблемите в района на Близкия Изток са "домашно причинени" - например в липсата на всякакъв политически плурализъм. Във връзка с възхода на джихадистите от ИДИЛ вестникът отбелязва: "Ако местните лидери искат нова 30-годишна война, не е трудно да я започнат. Но виновен за това вече няма да е Западът, а онези регионални сили, които разпалват сектантска омраза с надеждата, че ще могат да я инструментализират".

Редакцията препоръчва