Залезът на популистите | Новини и анализи по международни теми | DW | 31.01.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Залезът на популистите

Синхронизмът между падането на Тръмп и ареста на Навални издава, че авторитарният популизъм е в отстъпление. Но Путин, Орбан и дори Борисов няма да се дадат без съпротива, прогнозира Евгений Дайнов.

Доста по-често, отколкото си мислим, историята ни сервира "значими съвпадения" от типа, анализиран от Карл Юнг: две географски отдалечени едно от друго събития, които нямат причинно-следствена връзка помежду си, но имат смислова такава. Synchronicity е международно приетата дума за това, породила се от германския вариант Synchronizität, обоснован от Юнг в самото начало на 1950-те години. Оттогава и до днес употребата на думата расте стремително. Може би това обозначава определено помъдряване на човечеството, все по-способно да забелязва общото трето, което лежи под видимите две.

Редакцията препоръчва

Сетих се за Юнг поради скорошното значимо съвпадение между две явления, разделени от хиляди километри: турбулентната загуба на Доналд Тръмп на изборите в САЩ и арестуването на Алексей Навални в Русия. Тези две видими събития са породени от трето, по-малко видимо: залезът на авторитарните популисти на 21-ви век.

Слуховете за смъртта на либералната цивилизация се оказаха силно преувеличени

Съвсем доскоро, сякаш беше вчера, те и техните придворни интелектуалци ни гледаха със снизхождение и ни обясняваха с известно презрение, че либералната цивилизация - и ние заедно с нея - е обречена. Че бъдещето не е на достойнството, уважението, мира и разбирателството, а е на унижението, омразата, конфликта и войната.

Това беше вчера. Днес такива неща предимно не чуваме. Чуваме все неща, обявени от авторитарните популисти за отмиращи: Зелена сделка (ЕС), край на "негражданската война" (от Байдън), човешки права и свободи (по повод ареста на Навални).

Точно тази промяна в духа на времето е онова трето, което лежи под и дава смисъл на синхронизма между падането на Тръмп и арестуването на Навални. Тези две събития бележат не началото, а края на периода, през който авторитарният популизъм изглеждаше хегемонен в западната цивилизация. Ако перифразираме известната фраза на Чърчил: това не е краят на началото; това е началото на края.

"Европейската джунгла" така и не се състоя

Не така изглеждаха нещата месеци преди изборите за Европейски парламент от 2019 година. Виктор Орбан, още през 2014 година обявил Унгария за "нелиберална държава", заплашваше с мащабен пробив на крайната десница, която след това да подчини ЕС на собствената си идеология. Тази идеология, на свой ред, бе любезно разкрита от негов триумфиращ български съратник, настоящ зам.-министър на просветата (Петър Николов - б.р.), така: "...вече е хубаво да започнете да се подготвяте за естетическия шок. Европа на реакционеритеще бъде арогантна и тромава, но много, много по-жизнена и автентична от днешната бюрократична плява… ще върне традиционните ни ценности и ще види света такъв, какъвто отдавна е. Политическа джунгла със зверове и опасности, а не игрище за голф с коктейли Мохито..."

Обещанието да ни вкарат в джунгла, пълна със зверове, не се изпълни, тъй като не крайната десница направи пробив на евроизборите от 2019 година. Пробивът дойде от демократи и либерали (АЛДЕ), които събраха с 40 депутата повече от предишните избори, както и от зелените, които набъбнаха със 17, за да стигнат до 69 представителя. По-левите, дори овехтяло изглеждащите социалдемократи, също се стабилизираха. За авторитарните популисти дойде времето на отстъплението. Все повече реална власт в ЕС започна да се оттича към ляво-либерално-зеления Европарламент, който от своя страна започна да увеличава натиска върху авторитаристите, доскоро бленували за европейска джунгла.

Либералите и зелените се оказаха големите победители от последните европейски избори.

Либералите и зелените се оказаха големите победители от последните европейски избори.

Краят на ерата на крайната авторитарна десница, станал видим в синхронизма Тръмп-Навални, бе отдавна подготвян. Още докато новите "консерватори" заплашваха почтените хора със закона на джунглата, срещу тях вече се подреждаха силите на цивилизацията. Веднага след референдума за Брекзит и избирането на Тръмп за Президент, привидяни като окончателния триумф на адептите на джунглата, дойде отпорът. Мястото на действието беше, закономерно, Франция, която няколко месеца по-късно избра Еманюел Макрон за свой Президент. За разлика от други европейски лидери като например Дейвид Камерън, Макрон отказа да гради своята кампания около темата за примирение с привържениците на джунглата и на националната самоизолация. Напротив, той победи с послания за европейски единство, либерални ценности и зелено бъдеще. И победи местната привърженичка на джунглата - Марин льо Пен.

Франция, за разлика от Америка, не падна. Последва съпротива в самото сърце на новия авторитаризъм.

Хегемонията дори на дълго управлявалите "зверове" се пропуква

През 2018 г., малко над година след избирането на Макрон, в откровено реакционна Полша се провеждат местни избори. Управляващата партия успява да вземе само четири големи града, докато демократичната опозиция побеждава в 19, включително в столицата. В "нелиберална" Унгария на Орбан, местни избори се провеждат през есента на 2019 година, седмици след изборите за Европейски парламент. Унгарските авторитаристи губят столицата Будапеща, както и 10 от 23-те най-големи града. Извън същинска Европа, през същата година в Турция Ердоган губи най-големите градове, вкл. Истанбул и Анкара. През 2020 година, на подобни избори дори Путин, най-дълго управлявалият звяр в джунглата, губи Новосибирск, Томск и Тамбов, като запазва Москва с минимална разлика пред опозицията.

Междувременно европейските граждани, наблюдавайки хаоса, съпровождащ британското излизане от Общността, възстановиха своето доверие в ЕС, както и в дългосрочната перспектива на федериране на държавите членки. Националният изолационизъм на авторитарните режими в Европа започна да изглежда като реликт от миналото, а не като предвестник на бъдещето.

От Тулуза до Томск и от Босфора до Балтийско море обществата сигнализираха, че не искат да бъдат натиквани в авторитарна джунгла. А вече натиканите - че не им харесва. Демонстрираха своето предпочитание към мирни и сговорни общества, където не се очаква Мохитото да ти бъде отнето със сила, или да бъдеш ударен по главата с голф стик от някой минаващ наоколо звяр. Това беше и посланието на американците към Тръмп: стига джунгла, стига омраза и стига разделение. Подобно беше и посланието на руснаците, излезнали из цялата своя необятна страна да протестират срещу ареста на Навални: стига зверове са ни тормозили от името на главния звяр, притаил се в леговището си в Кремъл.

професор Евгений Дайнов

професор Евгений Дайнов

Авторитарните зверове отстъпват. Полша и Унгария не успяха да подчинят на себе си Европарламента и се провалиха в опита си да спрат оформянето на бюджета на ЕС, така че той да наказва държави джунгли като тях. Словакия и Словения на свой ред тихомълком престанаха да се увъртат около полските и унгарските вождове. Европарламентът не отслабва натиска върху пишман-диктатора Бойко Борисов и неговата свита. От Турция, Ердоган внезапно започна да излъчва лъчезарни послания към Брюксел, след като години наред наричаше европейските лидери нацисти. В Москва, Путин се оправдава пред камера, че не притежава нотариални актове за никакви дворци.

Макар ранени и отслабени, зверовете ще се борят

Въпросът сега е силите на цивилизацията да завземат обратно териториите, отстъпвани от зверовете на джунглата. Това никак няма да е лесно, ако се съди по начина, по който Доналд Тръмп се опита да не напусне властта. Веднъж смъртно ранени, по-опитни диктатори като Орбан и Путин ще са в състояние да направят много по-големи бели, отколкото бе дадено на Тръмп с неговия карикатурен опит за метеж. Дори Борисов, колкото и да е по-дребна фигура от изброените, няма как да си позволи да отстъпи властта без съпротива.

Вятърът обаче се обърна. Оттук насетне следва да очакваме все повече случаи на Synchronicity, които да илюстрират този обрат.

Реклама