Законност - една празна дума в България | Новини и анализи от България | DW | 12.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Законност - една празна дума в България

Едни партийни храненици сменят други - в България е в ход поредната чистка по върховете на държавната администрация. На фона на това повсеместно текучество незабелязан остава един случай на завидна кадрова устойчивост.

Става дума за ръководителката на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ВСС), титулярка при вече трето парламентарно мнозинство. Случаят щеше да бъде много положителен пример за това как един от ключовите за функционирането на правовата държава постове може да остане незасегнат от политическата конюнктура. Ако не беше самата конституция на републиката, в която този пост е изрично уреден.

Несменяемият Главен съдебен инспектор

По конституция главният инспектор „е независим и се подчинява само на закона”. И точно заради това „се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години”. Конституцията, освен това, не допуска два последователни мандата.

Петгодишният мандат на Главния инспектор изтече преди цели осем месеца. Още преди това да стане предишното Народно събрание беше длъжно да избере нов човек за поста, но не го направи. Както се оказа тези дни, новото Народно събрание също няма никакви намерения в тази посока. Нещо повече – самият му председател категорично обяви, че „няма никаква пречка” сегашният главен инспектор да си остане, въпреки че конституционният му мандат е отдавна изтекъл.

"В разделена България събиране на парламентарно мнозинство от 2/3 за провеждане на избор е тежък за решаване въпрос”, казва парламентарният шеф, с което на практика обясни и оправда нарушаването на конституцията със ...самата конституция.

Bulgarien Ana Karaivanova 18. Oktober 2012

Мандатът на шефката на Инспектората на ВСС Ана Караиванова изтече през януари

Има обаче още едно, премълчано от него, обяснение защо „няма никаква пречка” този избор да се отложи за неопределено време - просто в случая с шефката на Инспектората вече е изпълнено повсеместното и неизменно за България условие на такива (а и на много по-маловажни) постове задължително да се поставят „наши хора”. Тя е била два пъти народен представител от БСП, после - заместник-министър от квотата на същата партия в правителството на предишната „Тройна коалиция”, която я избра на днешния ѝ пост. При това с личната заслуга на настоящия парламентарен председател.

Според него инспекторката „си върши работата както трябва”, като е спечелила и одобрението на Европейската комисия. Мнозина, запознати със скритите механизми на функциониране на съдебната власт, обаче силно се съмняват в тази оценка. По това време, казват те, Инспекторатът не направи нищо, за да се противопостави на масовите нарушения на ключовия за реформата принцип на случайно разпределение на делата. Същевременно услужливо влезе в игрите на бившия вътрешен министър за овладяване и подчиняване на съдебната система. Инспекторатът например активно помогна да бъдат прикрити нарушенията на поставената от цитирания министър за председател на Софийския градски съд негова семейна приятелка, и да бъде уволнен един неудобен за управляващите съдия, изобличил тези игри.

Юридически еквилибристики и демократични принципи

Важна е обаче не личността, а принципът. Не е нужно човек да е специалист по конституционно право, за да забележи, че в случая не просто формално се нарушава буквата на конституцията, а се сриват духът, здравият разум и принципите, които са в основата на правовата държава.

Независимо от всякакви юридически еквилибристики, логиката, по силата на която главният съдебен инспектор би могъл да остане и пожизнено на поста си, ако обстоятелствата го налагат, праща по дяволите фундаменталните принципи на сменяемост, избираемост и мандатност.

Michail Mikov

Парламентарният шеф Михаил Миков е с лична заслуга за избирането на Караиванова от по-предишното управление

Отказът от изпълнение на конституционното изискване за избор с мнозинство от две трети от гласовете на народните представители пък означава отхвърляне на принципите на независимост, разделение и взаимен контрол на властите. Неслучайно председателят на Народното събрание говори за това с такава неприязън и дори се нахвърли върху „всички неправителствени организации, които искат едва ли не всяко кадрово решение да се взема с парламентарно мнозинство от 2/3”. А това изискване е въведено като гаранция, че на ключови за демократичното устройство постове ще бъдат избирани консенсусно признати с почтеността, професионализма и независимостта си хора. Но за доминиращата политическа върхушка очевидно такива хора са не само ненужни, но и вредни.

Това обяснява много неща

Например това, защо държавните институции се ръководят не толкова от обществения интерес, колкото от интересите и поръчките на силните на деня;

Защо са възможни случаи като назначението „Пеевски”;

Защо вече е толкова трудно да се намерят свестни хора за постовете по върховете на държавната администрация за сметка на послушни, извратливи и зависими кариеристи и откровени мошеници;

Защо, в частност, съдебната система е все така неподатлива на реформи и податлива на политически и икономически влияния;

И накрая – защо, след като самият висш законодателен орган с такава лекота се отказва от конституционните си задължения, законността в България става все по-изпразнена от съдържание дума.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва

Реклама