Задължителното гласуване - само политически трик? | Новини и анализи от България | DW | 14.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Задължителното гласуване - само политически трик?

Задължителното гласуване нито ще закара много повече хора до урните, нито ще спре етническия вот. Но може да легализира купуването на гласове или да унищожи електронното гласуване, се опасява Полина Паунова.

Над 50 на сто от имащите право на глас в България биха подкрепили въвеждане на задължителното гласуване, показва актуално проучване на социологическата агенция „Екзакта рисърч“. Общественото мнение е тествано по повод намерението на президента отново да предложи референдум за промяна на изборите правила. Той ще включва въпроси за или против задължителното, електронното и мажоритарното гласуване.

От ГЕРБ и присъдружните ѝ три партии в управлението се очаква да подкрепят инициативата, тъй като вече няколко пъти са се застъпвали за нея. Още повече, че едно от условията на националистите от Патриотичния фронт за подкрепа на правителството бе именно провеждането на референдум за задължително гласуване заедно с изборите наесен.

Предисторията

От изказванията на управляващите можем да заключим, че в момента ГЕРБ е разделен на две – лидерът Борисов по-скоро е против задължителния вот, а шефът на парламентарната група Цветанов вече няколко пъти излъчи сигнали в полза на такава промяна. Относно електронното гласуване и двамата смятат, че всички партии в България следват един модел: подкрепят електронното гласуване когато са в опозиция и веднага забравят за него, щом влязат във властта. Колкото до мажоритарното гласуване, повечето политически формации се опасяват, че така биха затвърдили предимството на ДПС в смесените райони, това първо; и второ – в парламента има опасност да влязат много екзотични фигури, като например чалга-изпълнители.

Идеята за задължително гласуване не бе особено популярна в България до миналата година. Тогава, насред политическата криза при управлението на "Орешарски" и като противовес на поведението на ДПС, Сергей Станишев изненадващо предложи въвеждането на задължително гласуване. До приемането му така и не се стигна, тъй като правителството падна, а предложеното от Плевнелиев допитване не бе проведено заедно с предсрочните избори, тъй като вече беше отхвърлено от парламента.

Може ли задължителният вот да "задуши" ДПС?

Rossen Plevneliev Präsident Bulgarien

Президентът Росен Плевнелиев съживява идеята за референдум за изборните правила

Напълно очаквано, задължителното гласуване беше представено като дългоочакваното лекарство срещу разширяващото се влияние на ДПС. Дали обаче това наистина е така? Социологът и член на ЦИК Цветозар Томов коментира в интервю за Медиапул, че подобна мярка няма да задуши етническия вот. Според него тя ще заведе до урните не повече от 200–300 хиляди души и едва ли ще повлияе кой знае колко на крайния резултат на изборите.

В основата на спора "за" или "против" задължителното гласуване е противоречието между легитимността на всяка посочвана от гласоподавателите власт и решенията, които в последствие тя взема за същите тези гласоподаватели. Иначе казано – Народно събрание (като сегашното), избрано само от половината от всички избиратели, взема решения, които се отнасят до живота на останалите. Подобна аргументация биха използвали вероятно и защитниците на задължителното гласуване. И те не изглежда непременно нелогична. Веднага обаче следва въпросът: ако в една държава политическата класа не може да мотивира електората да гласува за нея, то как ще успее да го задължи да ѝ симпатизира?

Легално купен вот?

Според анализаторите, това може да се случи или със санкции или със стимули. В Белгия, например, систематичният отказ да се гласува води до лишаване от някои граждански права - ако даден избирател е гласувал по-малко от 4 пъти през последните 15 години. Освен това негласуващите се сблъскват със сериозни пречки, ако решат да си търсят работа в обществения сектор, а в Боливия пък банките блокират за 3 месеца изплащането на заплатите на негласуващите. Други страни, като Мексико и Италия, налагат т.нар. "безвредни санкции" - например ограничения за приема на деца в детска градина, а в Перу държавната администрация обслужва приоритетно приносителите на специална карта, удостоверяваща участието на последните избори.

Bulgarien vorgezogeneParlamentswahlen am 5 Oktober 2014

И сега партиите използват различни стимули за избирателите

В България управляващите изглежда се готвят да заложат на обратното - на преференциите за упражнилите правото си на вот. Но подобна мярка може да се тълкува и като легално купуване на гласове. Съвсем друг въпрос е дали всъщност задължителният вот няма да придаде допълнителна тежест на маргинални и националистически формации, които и без друго към момента са в подем в България. Тук експертите са разделени: според едни, „привлечените“ към процеса нови избиратели ще се разпределят между големите формации, други обаче предупреждават, че вотът на подобни незаинтересовани от процеса хора ще бъде привлечен именно от популистите.

Отвличане на вниманието

Отделно от всичко това, не е много ясно дали мярката няма да се окаже противоконституционна, защото в основния закон се говори за "всеобщо равно и пряко избирателно право", а не за задължение.

И накрая – съвсем отделен е политическият контекст на събитията. Въпреки, че към момента уж и двете големи партии в парламента – ГЕРБ и БСП - се застъпват за задължителното гласуване, изявленията им изглеждат като скалъпени пиар-постановки, целящи да покажат ангажираност към изборния процес и неговите пороци. Защото ако намеренията им бяха истински, формациите разполагат с нужното мнозинство и лесно могат да прокарат промяната.

И още един страничен ефект: дебатът за задължителното гласуване отвлича вниманието от далеч по-съществения въпрос - този за електронното гласуване. Защото именно електронният вот може да доведе до промяна и в манталитета на избирателите, а оттук - и до истински промени в обществото.

Редакцията препоръчва