Задгробната победа на ДС | Новини и анализи от Европа | DW | 15.09.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Задгробната победа на ДС

Отварянето на архивите на тайните служби в Източна Европа носи белезите на няколко заболявания. Едно от тях: целенасоченото булевардизиране на темата. Там хората се интересуват не от процеса, а от пикантните подробности.

Отворихме архивите. И какво от това?

Отворихме архивите. И какво от това?

Отворихме архивите на комунистическата тайна полиция. Е, и какво от това? Така провокативно би могла да звучи темата, която експерти от няколко страни дискутират тези дни в Берлин. Официално конференцията на дружеството за Югоизточна Европа беше озаглавена: "Осъзнаване чрез проучване".

"Най-важното е как обществото борави с разсекретените архиви на ДС и дали споменът за една диктатура се използва като начин за осъзнаването й ", заяви Роланд Ян, новият ръководител на германската служба за архивите на Щази. "Демокрацията не е необратим процес", предупреди пък Рита Зюсмут, бившата председателка на Бундестага.

BdT Baby-Python im Regensburger Zoo

Медиите на Изток: и в този случай жадни за сензации

Духът на КГБ още е жив

Посланията на двамата прозвучаха в ярък контраст с анализа на случващото се в България, Унгария или пък Латвия. В една от първите дискусии на конференцията тези три страни бяха взети като пример за различния, но и понякога твърде близък процес на отваряне на комунистическите архиви. Този процес се характеризира с няколко типични "заболявания". Отварянето на архивите например продължава дълго и дава възможност на бившите сътрудници на ДС да запазят властта си или да я трансформират в икономическа. Частичното унищожаване на тези архиви пък води до спекулации и замъгляване на истината.

Забавяното отваряне на неунищожените архиви е съпровождано от целенасочено булевардизиране на темата. Хората се интересуват не толкова от самия процес, колкото от личността, чието досие е извадено на бял свят. "Често любопитството в това отношение е като при секс-афера на нечия кралска особа", заяви унгарският историк Крищиан Унгвари.

Журналистката Мария Дерменджиева от българската неправителствена организация "Справедливост" описа много точно начина, по който темата за отварянето на досиетата беше превърна в инструмент за кални политически битки и по този начин - омаловажена. "На обществото му омръзна. Темата се върти вече 20 години, само че по начин, който беше абсолютно отблъскващ и с отрицателен ефект като внушение".
 
"Духът на КГБ все още е жив", заключи пък латвийският историк Валтерс Нолендорфс, след като обясни как един от известните офицери от комунистическата полиция в страната му днес е уважаван евродепутат, избран от народа. Дали пък Адам Михник не е имал право, когато заяви, че отварянето на досиетата ще бъде задгробната победа на комунистическата тайна полиция?  

Незрялота българско общество

При това някои от източноевропейските държави вече разполагат със закон за досиетата, чийто инструментариум е по-добър от германския. Например България. За разлика от Германия България проверява всички участвали и участващи във властта след 1989-а година и публикува досиетата им. Така всеки може да се запознае с миналото на онези, които са дърпали и продължават да дърпат конците на държавата. В Германия личните досиета си остават лична тайна.

Flash-Galerie Stasi-Unterlagenbehörde

В Германия личните досиета си остават лична тайна

И все пак разликата между отношението към архивите на комунистическата полиция в тези две страни е значителна. Най-точно я представи Роланд Ян. "Осъзнаването на миналото е един от стълбовете на демокрацията", заяви той. Разбира се, че и в Германия има любопитство към отделната личност, към аферите й с Щази. В тамошната служба обаче има множество сътрудници, които имат една задача: да разясняват миналото и механизмите на диктатурата чрез разсекретените документи. Изложби, книги, учебници - това е крайният продукт от работата им. "Нашето общество е все още незряло, за да осъзнае случилото се по време на комунизма", заяви унгарският историк Крищиян Унгвари и добави: "Засега повече не можем и да искаме от него".

А българската журналистка Мария Дерменджиева припомни, че българските учебници все още чакат намесата на компетентни за периода след 1944-та година историци. "С младите хора не се работи", заяви Мария Дерменджиева и обобщи: "За ефект върху обществото много по-късно ще говорим. Той няма да се появи при нашето поколение. Това е дълъг процес, който има нужда от много време".

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама